|
В отговор на:
Колега имам си мнение за религиите, много е удобно само ти или само твоята организация да има допир до бога, защото такава позиция дава власт, но е факт, че всяка религия се опира на една и съща сила, един я нарича по един начин друг по друг
Необходимо е да подчертаем, че религията, за да бъде такава, трябва да отговаря на две неизменни условия - тя има обем и съдържание. В обема на понятието религия влиза съвкупността от всички мислими предмети (елементи), които съставляват тъканта на религиозната вяра. Обемът отговаря на въпроса "кое?", "що?" (например християнинът вярва в Бога), а съдържанието - на въпроса "какъв, каква, какво?", "как?" (например християнинът вярва в Бога, Който е един по същност, но в три Лица). Съотношението между обем и съдържание е обратно пропорционално, а сборът между двете е константа.Изхождайки от тези предпоставки, трябва да си направим и някои изводи. Днес е особено модно да се казва, че всички религии говорят всъщност за едно и също нещо и принципно те по нищо не се отличават. Тази идея особено настойчиво пропагандират икуменистите, окултистите и проповедниците на Новата Епоха (New Age). Те считат, че след като в обема на всички религии обектите почти съвпадат (например в по-голямата част от тях се говори за Бога, човека, света, доброто и пр.), то от това неминуемо следва, че и самите религии съвпадат. Да, но тук липсва вторият фактор - съдържанието. Наистина по-голямата част от религиите в света говорят за едни и същи неща, но въпросът не е само в това. Не е важно само в кого вярват, но и как вярват; не само за какво говорят, но и как говорят. Тук те се разминават, противоречат си и дори си противоборстват.И така, всяка религия има специфично съдържание, свое учение, свой отговор на въпросите, които в по-голямата си част са едни и същи навсякъде по света; но религиите се различават помежду си не по въпросите, които поставят, а по отговорите, които дават. Може да се каже, че има само един пункт, в който всички религии си приличат: всяка религия изхожда от предпоставката, че човешкият живот не е такъв, какъвто трябва да бъде. Човекът не живее добре, той трябва да намери правилния път. И тук вече всяка форма на религия тръгва посвоему.
Разглеждайки богатия и многообразен свят на религията, постепенно се убеждаваме колко е недопустимо да се смята, че всички религии говорят едно и също. Да, те могат да говорят за едно и също, но не говорят едно и също. Та каква прилика можем да намерим между будизма и християнството (за повърхностния ум между тях не само има голяма прилика, но дори няма никаква разлика)? Достатъчно е да започнем от изходната точка на християнското вероучение: вярвам в един Бог, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо. След като светът е творение на единия и всеблаг Бог - Вседържител, значи светът е благ по природа, в него няма зло и пътят да се преодолее злото не е в бягството от света (монашеството не е бягство от света!). Оттук нататък, всяко сравнение между будистката и християнската доктрина е само по себе си констатация на поредната логическа несъвместимост.
Източните религии виждат в изменчивостта на материалното битие лъжа и зло, а освобождаването от закона на необходимостта за тях се осъществява само чрез отказване от света. Нищо подобно, в християнството освобождаването от закона не на карма, а от закона на греха, от закона на смъртта, се осъществява чрез любовта, не чрез отрицанието. Единствено любовта може да мотивира човека да се вслушва в Бога. Като ярки лъчи на неугасващ факел, пронизващи студения сумрак на песимизма, лъхащ повсеместно от религиите извън Откровението, блестят неподражаемите думи на Евангелието: "Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който повярва в Него, да не погине, а да има живот вечен" (Иоан 3: 16). Впрочем, единствено любовта може да мотивира човека да се стреми изобщо към доброто, към пълнотата на битието, а не към безличното дао - празнотата на нищото.
|
Re: Духовно развитие [re: Arsonn]
