За познанието на душата не можем да минем без Библията и богословсите книги.

Природата на душата е напълно различна от природата на тялото. За да създаде душата Бог не взел нищо от земята, а "вдъхна дихание за живот" и затова душата е безсмъртна и неугасима. За нея Спасителят Христос е казал: "Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?"

Но душата е тварна, тоест сътворена и няма божествена природа - в нея Бог е "вкоренил" Своята благодат.
Но християнството отхвърля преселението или предсъществуването на душите. Умът или духът принадлежи на душата, като нейна най-чиста част. Каквото са очите в тялото, това е умът в душата.

Душата, подобна на Ангелите има определена субстанция, но е безтелесна и невеществена. Не се намира на определено място, а обхваща цялото тяло.
Тя притежава способността да живее без тялото и затова при разпадането на тялото, тя не се разпада с нея, а остава безсмъртна.

Силите на душата свети Иоан Дамаскин разделя на две: Познаване на Бога и Жизнена деятелност. По такъв начин в душата съществува област, свързана с биологичния живот, и друга област, обърната към ума, която ни сродява с Ангелите.