ама нали това е номерът. да осъзнаеш грешките си...ще се връщаш винаги докато не ги осъзнаеш. не си виновен, че не ги осъзнаваш, но животът ще те поставя постоянно в подобни ситуации, докато не ти прищрака и не си кажеш...аджеба...Докато САМ не го осъзнаеш...дотогава ще понасяш тежки уроци...и това не като наказание, а като ситуации, от които да се учиш...докато не научиш...
Каква вина има едно дете,че се ражда в лошо семейство?Да речем,че това е карма от минали животи-ами тогава нека си ги спомня тия животи,та да не греши. е така ще е много просто.трябва ти съответна ситуация.

Никой не е виновен,когато не осъзнава,че греши.Виновен ли е камъкът,че пада върху вас-не е виновен,но след като ви удари вие го ритате озлобено. така е, но за разлика от неодушевените предмети, нашите постъпки си имат съответните последствия, защото сме способни да ги анализираме. случва се някой да играе ролята на камъка, описан от теб, но това може да се случи ако той не е осъзнат...и като го подритнат със злоба няколко пъти, като изпадне в съответните ситуации, номерът е сам да осъзнае къде греши...и докато това не се случи...още много пъти ще играе ролята на камък.