не изчетох темата до края, твоят пост ме провокира да пиша...
Преди няколко години, когато бях бременна се разтърсих за преднаталното възпитание и ми излязоха беседи на Дънов. Позаинтересувах се, зачетох се, захласнах се и се вдъхнових. Питах в тогавашния клуб(м/у другото къде изчезна?) и първият, който ми отговори беше муле. Дотогава/допреди да забременея/ съм подминавала книгите на Дънов по Славейков, без да изпитам нужда да ги разгърна. мисля, че точно тази бременност ме насочи към беседите. самото дете, което носех ме промени. четях му на глас в корема, посрещах на балкона първите слънчеви лъчи, разхождах се из планините...много се промених оттогава
Както и да е. въпросът е, че когато се заинтересувах за първи път, човекът /Муле/ми отговори много мило и насочващо...и отговорът му много ми помогна в разбирането на текстовете. после малко се шокирах от някои негови последващи изказвания, включително и по отношение на мен...как можеше, мислех си аз, да нервира мен, височайшата бременна...после разбрах, че проблемът е в мен, задето се нервирам

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите