О, и се оправдаваш... :))

В случая се радвам от факта, че си минала и сега си добре, както и за това, че уцелих момента да ти напиша тези неща.

Ако се замислиш е точно както го описвам, отнема ти се всичко за което се захванеш, оставаш напълно сам сред бурното море, а здрава земя да се захванеш няма. Когато насочиш душата си към любовта на Бога, за която казахме, че не може да се формулира, но тя се достига от самосебе си...като няма нищо друго за което да се хване, душата избира сама вярната посока. Ти в случая нито можеш да избираш как и дали да станат нещата, нито да насочваш душата си. Единственото което можеш да направиш е да се задържаш над водата и да не налапаш вода. Морето се успокоява за няколко дни и се събуждаш сред цветя и слънце. Всичко е о'к, защото душата ти е насочена към правилното място. Дерзай сега.

Помощта на хората е много важна в критични моменти. Също както при тежка болест, на първо място е да се спаси живота на болният, пък после той да започне да променя насоките в него. Така и тук, хората ти дават от енергията си и ти се задържаш над водата. Това показва, че хората в група са много по- силни, отколкото сами. Но това е друга тема. :)

Сега идва твоят ред и ще трябва да разчиташ на собственото осъзнаване, защото помощта отвън е временна.

Такива ми ти работи...живот...