Много хубаво пишеш,
но има един проблем.

Проблемът е следния.

Работата е там,
че именно, както ти пишеш,
обикновеното човешко щастие е
временно.

То идва и после си отива.
И обикновено го прави тогава,
когато то си поиска.

И каквото и да правиш,
ако го правиш според
обичайните рецепти,
идва тежък момент,
когато сетивния свят
не може вече
да ти достави
щастие и удовлетворение.

Това е факт,
който е добре известен
на окултистите (езотериците).

Защо това е така?

Това е така,
защото нашата душа
не е земна по своя произход
и по своята същност.

Тя е астрална, духовна, космическа.

Когато през деня тя влиза в нашето физическо тяло,
тя се намира в една
емиграция, в чужбина.

От една страна й е интересно,
но от друга й е търсене.

Само през нощта, по време на сън,
тя напуска "чуждото" за нея наше тяло
и отива на едно пътешествие към
Родината си, кьм духовния свят.

Ние обикновено не осъзнаваме това пътешествие и какво става там,
само чувстваме след сън, че тя се "зарежда" там с енергия.

И после пак емиграция и пак връщане у дома.
И пак понякога е добре, а понякога зле,
най-често е едно "никакво"


Единственият начин да се реши
кардинално
проблема е
човек да се научи да се свързва
с духовния свят
и наистина
чрез реалното си общуване с него
да се зарежда с онова
щастие и удовлетворение
от живота,
което иначе търсим
в човешката любов,
придобивките,
сетивните наслади и т.н.

Защото техният потенциал да ни задоволяват
рано или късно се изчерпва,
а освен това
и не можем да разчитаме на тях
когато си поискаме.