Да, сблъсквал съм се със смъртта, няколко пъти. Наскоро с моята - също.
Не съм лежал до умрял.
Целувал съм мъртвец.
Имам приятели медици, които са ходили неведнъж в моргата, и са рязали мъртъвци при обучението си. Говорили сме някога за това, аз лично само съм минавал край нея.

Преди 2-3 месеца почина баба ми, която ме е отгледала като малък. На погребението аз носех кръста.

Беше ми весело, да. Радвах се за нея, тежкият й живот приключи, тя искаше да умре отдавна.
Трупът, не беше тя. Усещах нещо в стаята известно време, после се махна.
Междувременно й пожелах разни неща
Имах само хубави мисли за нея

Оплаквачките бяха много смешни. Влизат, хвърлят се към ковчега, и почват да реват, ама истински! След което сядат при другите в стаята, и почват да си говорят спокойно с тях

Не ме е страх от смъртта, страх ме е от физическата болка.
Но каквото стане, стане.

Отговорите удовлетворяват ли те?