|
Наблюдавала съм малко дете, като се шибне и рукне кръв отвсякъде, как изобщо не чака някой да му даде знак, че да писне. Съвсем наяве си го боли, не насън.
Преди години почина един мъж, който ми беше извънредно духовно близък. Не успях да се наблюдавам и продължи да ме боли с години. Ако сега ми кажеш, че това е било от аберация, просто ще те напсувам.
Изобщо, Аноне, вземи прочети пак Менсинг, явно си го пропуснал, нищо, че ми го показа на мен. За прочувстването и за анализа на чувствата. Ти така бягаш от чувствата, че си се заровил в анализи-сакън да не се наложи да допуснеш чувство или не дай боже болка в себе си. Прочети и -
ето тоя участък:
Аналогично обстоит дело с принципом восприятия и эмоциональной жизнью человека (Венера). Попытки "алгеброй гармонию поверить" ведут к тому, что вместо сущностного и эмоционального восприятия происходит ментальное моделирование объекта восприятия (то есть человек его мыслит, но не чувствует), которое, во-первых, всегда очень грубое и схематичное, а, во-вторых, вообще не то, венерианское восприятие это просто другое состояние (см. гл. 4). Таким образом, заменять венерианское восприятие меркурианским нельзя. Но без последнего нельзя и обойтись. Меркурианские ментальные модели дают нам возможность сориентироваться в происходящем и определить направление для последующего венерианского внимания, и блажен читатель, у которого эти две планеты стоят в аспекте секстиля и который в этом месте пожмет плечами и скажет: разумеется...
Однако роль Меркурия этим не ограничивается. Он помогает человеку осмыслить свой внутренний мир, местами заболоченную долину эмоций и недосягаемые горные пики самолюбия и самомнения, часто вытесненные. Нужно сказать, что внутренний мир воспринимается человеком, как правило, значительно болезненнее внешнего, и потому в его (меркурианских) рационализациях гораздо больше ошибок, а защищает он их куда упорнее: уж мне ли самому себя не знать! - наивно говорит он. При этом искажения дают как гармоничные, так и напряженные аспекты Меркурия: первые смазывают внутренние проблемы, вторые их гипертрофируют.
А ако пак се намеси вятърничавият да ме обвинява или констатира авторитетите ми, аз съм минала оттам, дето ти си влязъл.
Години наред висях в твоето положение и нищо не можеше да ме засегне, защото аз нищо не допусках в себе си. Преди пет години близо някакви сили си поговориха с мен, така както се бях запътила смело и смахнато към висшите светове и ме върнаха обратно. Аз разсъждавах приблизително така-вече съм просветляла достатъчно, усещам, че съм качила ниво, нищо не ме свързва с болното човечество и чао бамбино, сори.
Та се навря някакъв глас в главата ми, както се разхождах из любимата си полянка, и ми рече-Ти къде? Я марщ обратно да си оправиш взаимоотношенията! 
Ама чеки бе, дургарю господ или който и да си там, немой така, нали нагоре пътят е винаги самотен, всички просветлени са сами и колкото повече се изкачваш, толкова по-рядко срещаш себеподобни! За чий ми е тогава да си оправям взаимоотношенията.
Ма не мина номерът, та те ме те ете тук.
|
Re: Отношението към смъртта [re: Anon]
