написан преди повече от две години...

Изворът на Познанието

Човекът беше превалил билото на живота си, така да се каже. Беше вървял дълго, повечето пеша. Не само поради предопределеност. Така му харесваше. Обичаше да ходи бос, да стои вечер край огъня, заслушан в песента на щурците и квакането на жабите. И най-обикновената храна го задоволяваше, защото си я приготвяше сам. Минеше ли пътник край него, винаги го канеше да сподели трапезата му. Пиеха по ракия, после пътника си тръгваше и на човека му ставаше топло на душата. Мечтаеше си за много неща. Искаше да види далечни страни, да осъществи най-хубавите си амбиции. Вярваше дълбоко в доброто, в приятелството и в любовта.
Един ден, както си вървеше се озова пред малък извор. Беше толкова неочаквано и хубаво, че човекът се стъписа. До извора не водеха никакви пътеки, бликаше си помежду няколко камъка, под една вековна бука, оградено от полянка с набодени цветя по зелената и недокосната трева наоколо. Човекът изми ръцете си и пи малко от шепа. Водата беше невероятно чиста, вкусна и студена. Той пи отново, сега пълни шепата си няколко пъти, като се стараеше да не размъти езерцето, в което падаше водата. Учуди се, че е толкова жаден. Приседна до извора и замислено задъвка една тревичка.
И почти веднага усети някаква лекота и празнота. Изпитата вода полази по вените му, достигна мозъка и човекът изведнъж видя нещата в истинския им вид. Прозря измамността и фалша, лицемерието и ненужността на почти всичко, към което се беше стремил. Стана му ясно, че не съществуват добротата и уважението, приятелството и доверието, няма никаква любов. Че всички усещания са били подчинени на себичността, за задоволяване единствено на собствените желания. Че всъщност никога не се е интересувал от другите около себе си.
Празнотата го обхващаше все по-дълбоко. И той разбра, че е намерил извора на Познанието. И тогава, преди празнотата да го обсеби напълно, той взе решение. Намери кирка и лопата, изтъркаля камъните от извора по полянката и го събори, разруши, затрупа с пръст. След което я отъпка. Надяваше се скоро тревата да порасте над мястото. Никой човек не биваше да намери това място, нежели да пие вода от извора. Хората трябва да могат да живеят с вярата и мечтите си, с надеждата и илюзиите си. Без тях животът би бил мрачно, тъмно, безмисленно и ненужно място.
След свършената работа човекът си тръгна. Понесъл в опразнената си душа горчилката на Познанието.