Къде съм казала, че съм безгрижна? Даже там ми е проблемът-че твърде много се опитвам да контролирам...
Миналата година прочетох една книга на Дийпак Чопра. Седемне нива на бог...Там за първи път се сблъсках с термина "солипсизъм". Той казва, че на определен етап от пътя някои от нас изпадат в състояние да се опитват да контролират всичко, да се мислят отговорни за всичко и това хвърля непосилно бреме върху плещите им. А всъщност извън нас има огромни и неведоми сили, които въртят колелото и доста неща наистина не зависят от нас и от нашата воля. Това сигурно за повечето хора звучи песимистично-защото толкова малко зависи от тях. Но за мен си беше облекчение...Чопра каза, че целият номер е да се опитаме да прехвърлим по-голяма част от отговорността на бог...всъщност то си е така в реалността, само в нашите илюзии ние се измъчваме напразно.
Та оттогава казвам, че съм била ЕООД, но съм включила бог като съдружник и съм направила ООД с него. Вече си имам партньор и то какъв! Това не значи безгрижие, това просто значи че има неща, които само той може да реши. И всеки от двамата трябва да работи, което му е работата, да партнира с другия, но и да не се бърка в работата на другия, когато това е най-малкото безполезно...

Защо ми е сила да сътворя море от илюзии,когато имам сила да създам капка реалност.