|
Тема |
Re: Къде свършва вярата? [re: лaryнa] |
|
Автор |
Kaли_ (разрушителка) |
|
Публикувано | 01.09.02 16:47 |
|
|
Като начало да се опитваме да разширим перспективата. Първо малко, после и повече.
Сега стигаме до смешки от рода на тая да смятаме, че цял свят празнува нашата нова година, води се по нашето летоброене и кичи елха на коледа.
Или пък, че за цял свят смъртта е оная с косата.
Или че бог виси на църковните тавани.
Имаше у КК -бяха отишли на някаква планета и ако бяха облекли тамошните дрехи, щаха да забравят, че са пришълци и да решат, че открай време си живеят там.
Е, ние сме облекли тукашните илюзии, потопени сме в един малък отрязък от време и всичко извън това пространство-време-убеждения-манипулации ни изглежда като чудеса от далечния космос...
Умът има способността да се прикрепва и да не се отлепя от идеята си, че онова което го заобикаля непосредствено е единствената реалност и цялата реалност.
И това му свойство се използва, за да ни манипулират.
Няма път, има посока, която не изпускаш...даже и да вървиш обратно на нея
|
| |
|
|
|