|
Или къде започва? Въпросът ми е продиктуван от следното. Реших да задам въпрос в клуб Психоанализа и психотерапия. Той, накратко, се състоеше в следното - луди ли са Христос, Буда, Мохамед. Зададох въпроса си там, защото хората, които пишат в онзи клуб имат претенции на много четящи и много знаещи. За моя огромна изненада, се оказа, че част от пишещите и безспорно имащи идея от науката хора, определиха въпроса ми като нелеп, защото Христос бил Бог и следователно в неговия случай не можело да се говори за отклонение от нормата, тоест той не е луд, защото е Господ, чисто и просто... Невероятна за мен логика. Имаше и такива, които разглеждаха лудостта като социокултурен феномен.
Защо реших да поставя тема тук. Защото повечето от пишещите тук, предполагам, могат да се определят като привърженици на такава или онакава религия, повечето са вярващи, а не малка част четат и се увличат от всякакви религии и т. н. Ако се изправя пред някого, който чете Ошо като изоглавен и му кажа - Ошо е с маниакално - депресивна психоза, ще ми повярва ли? Ако кажа същото за Мохамед или Христос пред върли християни или мохамедани? Май се обърках.
Доколко е възможно нашите предпочитания към някоя религия да са продиктувани в някаква степен от нашето психично състояние? Тук някъде пишеше за сектите. Мохамед е сектант, когато "полудява" и започва да проповядва Монотеизма. Христос е нещо като сектант, когато отхвърля това, което твърдят равините... Буда не знам кво е, защото не ми е много ясен историческия период, в който той се "събужда"... И така - ние ли сме луди, когато се увличаме по някои от изброените или те са луди, а нас ни страх и търсейки нещо извън нас сме склонни да се хвърлим върху всичко, което говори нашия език и което за миг само ни е жегнало... Това е... Не успях да задам точен и ясен въпрос, но дано поне породи размисъл тва нещо.
Убедена съм, че този клуб е по-подходящ за спор отколкото онзи...
Acropolis adieu
|
Къде свършва вярата?
