жената много внимателно си кара и за разлика от мен знае правилника, нали скоро го е учила. А аз съм го чел 85-та година, пък от тогава колко неща се промениха... Като ми се случи да ида в София, гледам регулировчика като извънземен, егати! Обаче все още й липсва техника на управлението, а също и самочувствие, много се шашка. Тя за момента се оправя с Трекера, ама си го кара само като лека кола. То и това не е малко постижение, защото има бая копчетии вътре - освен обикновените, има превключвател на АГУ-то, за халогените и някакъв имобилайзер, и няма индикатор за ръчната, все я забравя...

Сега започнах да й обяснявам как да включи предния мост ако й се наложи, или поне бавните - за по-лесно вкарване/изкарване от гаража. С лостчето на раздатката криво-ляво се оправя, аз й написах на едно листче режимите и го залепих на таблото. Обаче изобщо не може да разбере защо трябва да се въртят някакви ключалки на предните главини, а и няма сила в ръцете да ги щракне. Дали да оставя предните полуоски включени постоянно? Обаче така може да забрави лоста на двойно и да съсипе трансмисията. Или пък да й оставя едни клещи в жабката, да върти с тях ключалките? Или да разчитаме на някой случаен шофьор да й помогне? Абе едва ли ще й потрябва двойното през лятото, ама все пак кой знае...

Иначе Трекерчето си е идеален джип за жена, лекичък е, доста маневрен, има хидравлика на волана и се управлява като играчка. И на външен вид хваща окото, стига да не е много кален...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите