Хе, някой вече ме изпреварил! :)
Честит Сауин и от мен!
По случая поствам нещо, което преди време преведох :). Не смятам да го редактирам, ще го изсипя както си е:
Samhain (произнася се САУИН) се нарича на Ирландски Галски месец Ноември. Произлиза от две думи: “sam” (“лято”) и “fuin” (“край”).
Според Ирландско - английския речник, публикуван от Ирландското Литературно Общество, Samhain се определя като празник на мъртвите през езически и християнски времена, който отбелязва завършването на жътвата и началото на зимния сезон, продължаващ до май, по време на който всички военни групи (Фианата например) се прибират по домовете си.
Корените на Samhain могат да бъдат проследени до най-ранните отбелязвания на времето в древния Келтски свят. Четири главни празника разделят годината на сезони, като двата най-значими отбелязват преминаването на зимата и лятото – Beltane и Samhain. Най-старият известен календар от Келтските времена – 2000-годишния календар Coligny – изброявайки датите, важни за Галите, включва фестивала “Samonios”. Най-ранната ирландска литература, основаваща се на разказвани още по рано истории, отбелязва Samhain като много важна и често опасно време на промяна, не само относно сезоните, но и като връзка между живите и мъртвите, физическия свят и Другия свят. На Samhain племената се сбирали на Тара от цяла Ирландия за т.нар. Feis, който включвал церемониално запалване на огньове, разплащане на годишни заеми и дългове, и възхваляване на Боговете за идващата година.
За Келтското общество, настъпването на зимата е жизненоважна точка на промяна. Домашните животни били прибирани от далечните пасбища близо до дома за студените месеци. Последната жътва се складирала за идващата зима. Докато времето застудявало, а дните ставали по-къси – хората прекарвали все повече време под покрив.
Не е учудващо, че това било времето за почитане на мъртвите. В удължаващите се сенки на идващата зима, Другия свят изглеждал много близо. Духовете на предците се завръщали с разказваните истории около огъня. Докато мъртвите се събуждали от миналото, живите се скупчвали около огъня, за да се предпазят от духовете, обикалящи в тъмнината.
Как древния фестивал Samhain се е превърнал в Хелоуин? Докато Християнството се разпростирало от Рим към далечни земи, старите вярвания постепенни се абсорбирали в новата религия. През 601 година папа Григорий I инструктирал мисионерите относно проблемите по превръщането на старите езически вярвания в християнски. Те трябвало да използват местни символи, имена, обичаи и вярвания и просто да ги преименуват и осветят наново, като така позволят на хората да продължат своите обичаи и традиции, но вече с ново значение и смисъл. Например Келтската триада лесно била използвана като символ на Светата троица. А празниците и фестивалите се превърнали в християнски.
Samhain бил най-трудния за “похристиянчване” фестивал – и лесно може да се разбере защо било така. Този древен традиционен празник бил така дълбоко свързан с паганистичния контраст между тъмнината и светлината, че било невъзможно напълно да се заличи и обърне в християнски смисъл. Проследявайки древната история до наши дни, се вижда как старите Богове неизменно се превръщат в дяволите на новата религия – точно както старият “Рай” (в случая Келтския Друг свят) се превръща в “Ад” на новата религия.
Въпреки все още подновяваните от време на време опити да се забрани Хелоуин напълно, ритуалите си продължават, дори да са избледнели до известна степен. Oстанали от Samhain и до днес като символи са малките стари вещици на зимата, Мориган с гарваните, или проклинащите Банши – все наследници на древните вярвания, свързани с Келтската богиня. Децата все още ходят от врата на врата в търсене на сладки (като дарове за успокояване на духовете). Кукли – скелети, напомнящи за човешката тленност, украсяват къщите, а огньовете, гонещи сенките, сега се палят в тикви-фенери.
Дори в 21 век ние все още усещаме древната нужда да спрем приближаващата зимна
тъмнина и да прогоним най-древните си страхове, когато сенките на Samhain се събудят отново.
|