Липсват ми толкова неща, че се чудя откъде да започна...

Събирахме всякакви неща... марки (имах направо страхотна колекция. Вече не помня какво стана с нея, но беше внушителна), картинки от дъвки (например BiBip с количките. Понякога купувах по 4-5 дъвки, които бяха ужасно сладки и хич не бяха без пари - в крайна сметка успях да събера всички серии и бях страшно горд...), монети (всякакви - от соц държавите до арабски - арабските бяха истинска красота), индианци, каубойци и прочие артикули по сергиите и стрелбищата (особено плакати и снимки на поп-иконите като Майкъл Джексън и Мадона, а по-късно и на хард рок и метъл групите. Не мога да забравя и манията, наречена STAR WARS...), дори етикети събирах...

Какво още ми липсва?... Кубчето и змията на Рубик (До ден днешен съжалявам, че не запазих поне един брой. Това си беше култ!), Джейми и вълшебното фенерче, Приказки под шипковия храст... Киселото мляко в буркани, много класи над това, което ядем сега... Бананите по Нова Година... Ха, може да съм луд, но дори енергийната дискотека ли липсва! Тука има, тука няма... бяхме опасали целия апартамент с автомобилни крушки, захранвани от акумулатор...

Какво още?... Липсва ми детската чистота, която изгубих някъде по пътя... липсва ми спокойствието, което имах и вече никога няма да имам. Липсва ми кипящата енергия и любопитството, които изчезнаха малко по малко...

Липсва ми морето и планината. Детското море и детската планина... Оттогава най-много си обичам Приморско и ММЦ и това няма да се промени, колкото и луксозни и привлекателни да са други места сега...

"Чавдарчето труда обича, на помощ първо се притича"... и тези цитати по черната дъска сутрин също ми липсват...

Пионерските лагери...

Първата любов...

Гимназията... Онази неназоваема тръпка, когато влезе учителят и отвори дневника за изпит. Номер 5-ти на дъската... (Звучи като екзекуция, особено ако вчера си се мотал по заведения и Бог знае къде, вместо да си научиш уроците.) Голямото междучасие... Кръжоците... Култовите заведения, където се събирахме, и които вече са префасонирани до неузнаваемост или претопени в магазини или стриптийз клубове. Екскурзионните летувания... Бригадите... изяждахме повече, отколкото "произвеждахме" (с изключение на розите. Казанлъшките. Те не стават за ядене. Но пък трябва да се обират от 5 сутринта до обяд. Да знаете само как миришат казанлъшките рози сутрин, покрити с роса... Вълшебно.) Трябва да призная, че масово послъгвахме с норматива. Голям купон беше... В езиковата гимназия бяха най-хубавите и най-тъжните ми години. Там ме сполетя и демокрацията.

Още? Толкова много неща... цял роман няма да стигне...

ПП. Темата май беше за детството, ама малко се поувлякох. Сори. Ако звучи малко сълзливо, също сори.

Когато пия, започвам да мисля.
Когато мисля, започвам да пия.