|
Мамо, като съм бил бебе, ти на турски ли си ми пяла, пита първокласник, който
току-що се е научил да рецитира “Аз съм българче…” Повод за нездравото му
любопитство е факта, че в очакване на детското си предаване се е натъкнал на “новини
на майчин език”. Какво може да отвърне родителката му, след като така е записано и в
програмата на "Канал 1".
Откога в българската граматика думата “майчин” е станала синоним на “турски”? Нима
една дума не означава точно определено нещо? Само според героя на Луис Карол –
Хъмпти-Дъмпти думите означават това, което им нареди.
Авторът на “Швейк” е на друго мнение. Хашек твърди, че за всяко нещо си има дума, а
напудрените синоними са за “рафинираните простаци”: “Хората, които осъждат
силните изрази са страхливци…именно такива слаби хора са вредители на културата и
човешкия характер”, отбелязва писателят. И е прав. Само на рафиниран простак може
да му хрумне да обяви в програмата на националната телевизия, турският език за
майчин. Срамно ли е да си турчин, а новините да са на турски?
Друг е въпросът необходимо ли е в разрез с конституцията 15 минути да тече превод на
събитията в държавата. Освен, че е нарушен основният ни закон, въпросните новини са
обида и за турците в България. Нима управляващите ги мислят за диваци, които въпреки
че живеят тук от незапомнени времена, не знаят официалния език. Как ли не задаваха
въпросите си към тях услужливи тв репортери – дано някой каже, че е доволен от
новата придобивка. Всички запитани обясниха, че говорят и разбират прекрасно
български, а болката им не са новините, а това, че няма кой да изкупи тютюна им.
Новините на “майчин” език са обида и към българите. Нали дедите ни 5 века са се
борили именно за това – турският език да не ни стане майчин. Не ни ли стига срамът, че
турското робство днес фигурира в учебниците по история като османско присъствие.
Това е все едно евреите да нарекат концлагерите – станции за временно пребиваване.
На всички е ясно, че това е част от играта на политиците ни. Не случайно именно
турски бизнесмени се събраха през уикенда в нашата “Ривиера”. Не е съвпадение и
това, че миналата година правителството възложи на “Джейлан холдинг” да строи
каскадата “Горна Арда”. Въпреки че фирмата не се ползва с доверие в родината си. По
време на земетресенията в Турция миналото лято се оказа, че повечето разрушени
сгради причинили смъртта на стотици са дело на “Джейлан”. Самият холдинг пък дължи
милиони долари на над 30 турски банки.
Днес проектът “Горна Арда” е пред провал. Няма строителство, няма работни места. А
политиците продължават да правят отстъпки. Муравей Радев даде ултиматум на
“Джейлан холдинг” до началото на следващата година да започне строежът. На какво се
дължи тази толерантност на министъра, който затваря баничарници, щом види, че са
без касов апарат?
Това ли е моделът за интеграция с Европа? Такава ли е волята на Запада? Да
толерираме съмнителни бизнесмени от южната ни съседка.
Какво трябва да направим още в името на внезапно пламналата българо-турска любов?
Може би, като начало да изхвърлим Вазов от учебниците. Чинтулов вече го
редактирахме. Стихът му – “противо турци да стоим насреща” днес звучи: ”срещу
съдбата да стоим насреща”. А къде да денем Ботев и неговият турчин, който “вилней
над бащино ми огнище”? Ще трябва да се замажат и стените на Баташката църква.
Колкото повече си траем, толкова по-нагли ще стават западните ни началници. Днес
управляващите обявяват турския за майчин, утре – взели, че задължили родилките да се
придържат към това решение.
Така това, което турците не успяха да свършат за 5 века, ще го сторят
християндемократите – за 3 години.
|
Съмнителната българо-турска любов отблъсква
