|
Властта ни мами и гази конституцията безочливо
Имаме ли сили, желание и обща воля да се противопоставим на разлагането, разграждането и обезсилването на държавността ни? Или ще бъдем неми и безсилни свидетели на този негативен процес?
Димитър Попов
бивш премиер на България
Много са разновидностите на държавността. Определяме ги в зависимост от гледните точки на различни позиции: монархия и република, диктатура и демокрация, унитарна и федерална, етнически еднородна и многонационална и т.н., и т.н. Държавността е динамична категория, съзряваща в историческото си развитие, понякога остро изменяща се в резултат на радикални (революционни) промени, държавно-политически преврати или чрез натрупване на низ от политически завоевания, спечелени от народа по мирен път. Понякога тя е постижение на народната воля, в други случаи - наложена чрез сила от друга държава (държави) или политически формации в самата нея. Достатъчно е да проследим развитието на Третата българска държава и съдържанието на държавността й от Освобождението до днес, за да се убедим в това. Народът обича или не своята държава, противопоставя й се и я разгражда в зависимост от това, доколко тя отговаря на нуждите му - отстоява и гарантира правата и свободите му, равенството на гражданите, признава върховенството на закона. И в нея се чувства като безспорен суверен на властта. Сега е съдбовно да преценяваме доколко вчера, днес и утре народът приема държавността ни. Или я отхвърля. И доколко го задоволява държавническото поведение и политика. Понякога, неудовлетворен от управлението, народът недоволства срещу държавата, смесвайки държавността с държавничеството. Същността на сегашната българска държавност е определена в конституцията и издадените въз основа на нея (непротиворечащи й) закони, както и международни договори, ратифицирани по конституционен ред. Според преамбюла на конституцията волята на българския народ е да създаде държавен строй, в основите на който стоят верност към общочовешките ценности (свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост); издигане във върховен принцип правата на личността; неотменимост на дълга да се пази националното и държавното единство на България; на мястото на предходната тоталитарна държава да се създаде демократична, правова и социална. В десет глави и текстове на 169 члена са формулирани основните начала на държавното устройство, основните права и задължения на гражданите, структурата и компетентността на трите власти (законодателна, изпълнителна, съдебна), президента на републиката местното самоуправление и администрация, Конституционния съд, възможността да се допълни или приеме нова конституция, герб, печат, знаме, химн и столица на държавата. Граждански дълг на всеки от нас е да утвърждаваме българската държавност. В никакъв случай да не я ерозираме, обезценяваме и разгромяваме. Така ли правим? За съжаление твърде много са действията в противния смисъл. Според чл. 11, ал. 1 на конституцията политическият живот в България се основава на политическия плурализъм. Чудесно! Ал. 3 на същия член постановява, че политическите партии съдействат за формиране на политическата воля на гражданите. Механизмът за участие на партиите (народа) в управлението на държавата е чрез участие в изборите и резултатите от тях. Според чл. 15 на Закона за политическите партии последните имат равни права за участие в политическия живот. Но в Народното събрание не може да влезе нито един депутат от партия, която не е получила в изборите над 4% от подадените гласове. Такова ограничаване има в чл. 86, ал. 1 на Закона за избиране на народни представители, общински съвети и кметове. Това не е предвидено в конституцията! Измислиха го "големите" партии и това е един от малкото въпроси, по които имат "консенсус". Разпоредбата е противоконституционна! Според чл. 11, ал. 4 от конституцията не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа. Такава забрана съществува и в чл. 3 на Закона за политическите партии. А такава партия под формата на "движение" съществува и активно участва в политическия живот, има представители в парламента. За щастие те проявяват мъдрост. Конституцията и действащото ни право не познават малцинствени формации. Етническите групи са част от народа на България, принадлежащите към тях граждани имат равни права и свободи с останалите. Ако беше обратното, би могло да се приеме съществуването на основания за искания на "малцинствени права". Равенството пред закона прави несъвместимо съществуването им. Според чл. 5 на конституцията всички нормативни актове са публикуват. Оказа се, че има "секретни" такива, които безпрепятствено действат. Традиционната религия в България е източноправославното вероизповедание. Религиозните общности и институции не могат да се използват за политически цели. Но разколът в българската православна църква бе осъществен именно с политическите цели. Чл. 25, ал. 2 от конституцията предвижда облекчен ред за добиване на българско гражданство от лица, имащи български произход. Хиляди българи, живеещи в Молдова, Бесарабия, Украйна и др. страни на бившия СССР, потомци на бежанци през робството, искат българско гражданство и приют в Отечеството. Но глас в пустиня! Поредица групи на чужденци имат повече възможности от тези наши сънародници. Официалният език в републиката е българският. Правят се искания за "втори официален език"! Те срещат разбиране. В страната се оформят райони, където официалният български език не се "практикува". Според чл. 5 от Закона за политическите партии те осъществяват дейността си в страната задължително на български език Тази разпоредба не се спазва! Забраняват се организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията. Но такава организация е не само веригата "ОМО Илинден", чиито членове живеят и харчат пари, дошли от чужбина! В Родопите са плъзнали емисари, които под щита на мохамеданско религиозно просвещение провеждат антинационална дебългаризираща дейност! Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Но не може да осъществява това право, насочено срещу правата и доброто име на други граждани (чл. 41 от конституцията). Който иска да види какво значи "компроматна война" на равнище "простосмъртни" по "коридорите на властта", включително министри - да заповяда в България. Смущаващо мащабно и мръсно! Според чл. 81 на конституцията Народното събрание може да заседава и приема своите актове, когато присъстват повече от половината народни представители (121). Гласуването е лично! Такива са разпоредбите на чл. 38 и 52 от Правилника за организацията и дейността на НС. Пред очите на цял свят (по БНТ), включително и председателстващият пленарните заседания, последните често се провеждат и при "кворум" от 20-25 присъстващи които "дават" над 150-170 гласа "редовно" отчитани по монитора! Такава безочлива измама от представителите на народа парламентарната ни история не познава! Гледаш в телевизора, навеждаш глава от срам, но "гласуването" се зачита. А чл. 102 от посочения правилник задължава народните представители да присъстват на заседанията. Понякога вместо законотворческа дейност в пленарната зала часове се водят идеологически престрелки - парламентарна дейност, която не е предвидена в компетентността на парламента! Най-висшата институция в държавата олеква, престижността й се срива, но това безпокои твърде малко хора. А депутатите са дали клетва да спазват конституцията! Президентът полага клетва "... във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа". Забранено му е да участва в ръководството на политически партии. За чест на настоящия президент той не само спазва тези задължения, но навреме и на място подчертава, че е президент на всички. Но неслучаен депутат заканително му разлюля пръст: да не забравя коя политическа сила го е избрала. Естествено, това не стресна президента Многозначителната закана обаче не е добра "конституционна проява". Предишният президент твърде често, намирайки се в чужбина, сипеше огън и жупел срещу неудобни нему премиери, министри, политически сили. А когато се налагаше да бъде там заедно с премиер-министъра, той не разговаряше, нито се ръкуваше с него. Смущаващият обем на престъпността, проникването й до висши управленчески длъжности, неефикасната борба с нея стъписва обикновения гражданин, създава девалвиране на доверието му в държавата. Корупцията, каквато досега не сме познавали, е вън от съмнение. Но борбата срещу нея остава анонимна, ненаказуема. Всичко това създава (не само за нас и у нас!) трудно преодолима представа за рискова държава, ненадеждно партньорство, въздържане от инвестиции и поредица други, неприятни за нас последици. Примерите говорят за незачитане на правния ред, осъзнат или не стремеж за компрометиране на държавността ни. Неблагоприятната картина не е моментна снимка на сегашния ни статус като държава, система и общество. Тя съпътства и пречи на започналия преди 10 г. преход от тоталитарна към демократична държава, амбицирана да се изравни с развитите държави на Европа и света! Нашият дълг се свежда до това: имаме ли сили, желание и обща воля да се противопоставим на разлагането, разграждането и обезсилването на държавността ни или ще бъдем неми и безсилни свидетели на този негативен процес?
|
Препечатка (без коментари - те са ваши ;-)
