|
Преди Ямунотри трябваше да преспим в Сяна Чати - едно селце на около 15-на километра от последното село преди Ямунотри, откъдето започва и 6-километровото изкачване (пеша, върху магарета или чрез носачи, друг начин няма) в посока първата дестинация от т.нар. "Чар Дам Ятра". Пристигнахме привечер в селцето, където хотелите, както можеше съвсем логично да се предположи - бяха съвсем мизерни. Избрахме "най-добрия", което по-скоро ще рече - най-малко мизерния. Макар че и там мизерията никак не бе малка. Надморската височина беше вече над 2000 м., а нямаше топла вода. Освен това, на приземния етаж на този хотел, в една от стаите, които се канехме да наемем, видяхме огромен черен паяк да пълзи по стената. Качихме се на втория етаж, където избрахме стаите, в които да преспим, разбира се със спални чували - чаршафите не бяха чисти (все повече щеше да ни се налага да свикваме с подобни ситуации). Имаше един весел момент по време на вечерята в една барака до хотела, която минаваше за "ресторант" - селяните ни приготвиха, квото имаха, обаче като трябваше да ни дават сметката (вечерята беше евтина така или иначе), се оказа, че не могат да смятат и се бяха набутали. Не можах да се сдържа и прихнах да се смея като видях сметката и как я бяха "пресметнали". Те обаче нещо се усетиха, след което се събраха още селяндури да "смятат", но пак неуспешно и пак излезе по-малко от това, което беше. Накрая сякаш половината село се изсипа да "смята", ние се смилихме над тях и им помогнахме, като им платихме, каквото трябваше, че и с малко бакшиш отгоре. Храната беше добра, макар и да нямаше кой знае какъв избор.
На сутринта се изкъпах със студена вода, пеейки Manowar. Оставихме по-голямата част от багажа в една стая в "хотела", взехме само раниците, натъпкани с най-необходимото, защото предстоеше изкачване. Стигнахме до селото, от което започваше пътеката към Ямунотри и се спазарихме за 2 магарета, които да носят раниците, а ние тръгнахме пеша нагоре. Пътят беше стръмен, но достатъчно широк и защитен с парапети, откъм пропастта. От едната страна - пропаст, от другата - стръмни скали. Изживяването беше страхотно, навсякъде срещахме връщащи се поклонници, които ни се радваха и ни поздравяваха с "Джай Матаджи"; свещената река Ямуна е Майката в случая, има също и богиня с това име, както и интересна митологична история, свързана с нея и нейния брат-близнак - бога на Смъртта - Яма. Според завършека на тази митологична история, бог Яма е благословил реката Ямуна така, че всеки потопил се в нея, е спасен от болезнена смърт и получава Мокша, освен това всички, отдадени на Ямуна, са спасени и от преждевременна смърт.
Изкачването продължи два часа, ето и някои снимки от него:
По време на изкачването обаче ми се присра рязко, а какво да правя - пътят тесен, хора постоянно минават по него в двете посоки, от едната страна - пропаст, а от другата - скали. Забързах в търсене на подходящо местенце и за щастие видях една достатъчно голяма площ на един завой и клекнах. Наблизо релаксираше една възрастна индийка, която щом чу шума от разстройството, побърза да си плюе на петите... Изаках се, както трябва, забърсах се и се изправих под приятно нагряващото ме слънце. След което, вече облекчен, продължих нагоре.
Стигнахме до храма на Ямунотри, посветен на богинята Ямуна. За същото място се говори, че е живял и легендарният мъдрец Асит Муни. В самия храм има муртита на богините Ямуна и Ганг. Направихме пуджа на този храм, ритуалът беше извършен от местен брамин. След това намерихме и къде да преспим - в един ашрам, където разбира се чаршафите също не бяха чисти и отново използвахме спалните чували. Освен че не беше чисто в ашрама, също и ставаше доста студено през нощта - Ямунотри е на надморска височина над 3200 метра...
Аз и един приятел се изкъпахме рано следобед ритуално малко в ледената вода по-нависоко от храма и по-далеч от хорското присъствие.
На някои от групата разликата в надморската височина почна да им въздейства по различни начини - или върху психиката, или върху способността да заспиват, последното поради разредения въздух. Мен ме цепеше главата, затова изпих някакво хапче и полежах в спалния чувал, който доста топлеше. През това време останалите шматки решиха да посетят отново храма и да поговорят с някакъв учител там. По принцип тези места, разположени на по над 3000 метра, запустяват по време на зимата, но точно на това място, на самия храм, има горещ минерален извор, който отоплява скалите и създава вид "подово отопление" в една пещера съвсем близо до храма. На това място живее и въпросният учител, който остава там през цялата зима. Хората от компанията са си поговорили доста с учителя, но мен по някакъв начин главоболието ме възпря да присъствам на разговора.
Ямунотри не е фактическият източник на Ямуна, а действителният източник е едно замръзнало езеро, разположено на над 4400 метра надморска височина. Пътят към него обаче според това, което пишеше в справочниците, бил изключително труден, можеше да се наложи да преспим на открито и на студено, затова и решихме да не си даваме чак толкова зор.
Аз общо взето нямах проблеми със спането, интересното е, че сънувах, че съм в България и правя нещо, когато... на сутринта се събудих и се оказа, че съм в Хималаите, на над 3200 м. надморска височина. Други от групата пък въобще не успяха да заспят, според тях - заради разредения въздух. Решихме, че една нощувка е достатъчна, направихме си снимка пред основния храм на Ямунотри и течащата близо до него река Ямуна:
Слязохме, върнахме в Сяна Чати, където ни чакаше шофьора - брата на Джазбир - Сукбир, събрахме багажа и отпрашихме в посока втората точка от "Четирите места за преклонение" (Чар Дам Ятра) - Ганготри. Пътуването достигаше една от кулминационните си точки...
|
10-12.09 - Чар Дам Ятра 1 - Ямунотри [re: бeзпътeн]
