От София излетяхме група от 6 човека, решили да предприемат това екстремно 52-дневно пътуване из различни части на Индия. За да се навиеш на подобно пътуване, трябва леко да ти хлопа дъската, то не е съвсем за нормални хора. Както се убедихме напълно и по-късно. Но нека карам по ред.

На аерогарата в София педерастчетата при проверка на ръчния багаж ми събраха флаконите с дезодоранти и с пяна за бръснене, щото с тях можех да взривя самолета. Както и да е. Ползвахме украинските авиолинии, щото бяха най-евтини, а и имаше промоция с още по-голямо намаление. Самолетът от София до Киев беше малък, колкото да побере малкото пътуващи по тази дестинация. Полетът продължи 2 часа. Пристигнахме в Киев, където чакахме два-три часа, за да хванем полета до Делхи. Последният беше по-широкичък разбира се, защото и пътниците бяха повече. Летяхме около 6 часа от Киев до Делхи, през това време правихме най-различни неща - бъзикахме се с готините стюардеси, заглеждахме се по красивите индийки в самолета... Раздадоха и слушалки за слушане на музика, различни стилове на различни честоти. Аз си нагласих моята на рокендрол и по едно време без да се чувам, поради сложените слушалки, съм се разпял доста яко (пича до мен от нашата група, който се смееше през цялото време, ми каза, че направо съм крещял, а индийките наоколо ме гледали с ужас и потрес) - пеех Литъл Ричард "Тути Фрути" и други стари и нови парчета. Въобще добре се забавлявахме по време на полета.

Почти в полунощ кацнахме в Делхи. Ушите ме боляха и ми бяха заглъхнали от смяната на налягането. При слизане от самолета... ме облъхна добре познатата лепкава мараня на Делхи, Индия. Разбира се, въздухът там е съвсем различен от нашия, за температурата да не говорим. Преминахме през различните бюрократични пунктове, чакахме около час за багажа, и някъде около 1-2 ч. в полунощ излязохме от летището в лепкавата мараня, като преди това бяхме уж уредили някакви таксита от аерогарата, които да ни откарат до хотела, който беше резервиран за нас (от координатора на Крия Йога в Индия). Пиша "уж", щото се на летището пишеше 400 рупии на такси (курсът на еврото спрямо рупията по време на пътуването ни се движеше някъде около 1/64), а като излязохме от летището с все багажа, ни посрещна банда цигани, начело на която беше баш-най-мазния циганин с огромен ланец, явно тартора на циганята-таксиджии и започна циганския пазарлък. Мазните циганя почнаха да ни ебават, че било 400 рупии не на кола, ами на човек... Ние почнахме да се пазарим, но естествено не бяхме съвсем мотивирани да си губим времето, предвид късно-ранния час, маранята и шока от смяната на обстановката. Затова свалихме малко цената и се разбрахме на някаква компромисна цена. Естествено се почувствах (леко) наебан от цялата ситуация, предишния път като кацахме в Индия през 2006 нямаше такава мазна мафия циганя-таксиджии, тогава колите вярно бяха по-скромни, не като тези - комфортни и с климатици, които ни возиха до хотела, но поне не се чувствахме наебани от самото летище. Както и да е, пристигнахме благополучно в хотела. Но той беше заключен поради късния час, а пазачът спеше отвън. Събудихме го, отключи хотела, после събуди и персонала вътре. Отначало ни убеждаваха, че нямаме запазени стаи там, но аз естествено настоявах, че имаме. Мързеливият служител се обади на шефа си, който след като поговори малко с мен по телефона, потвърди, че имаме. Настанихме се, 6-мата в 3 двойни стаи, горе-долу добри (макар и на твърде висока цена, но това е Делхи, столицата) и заспахме...

По-късно, вече като бяхме в Ганготри, извора на свещената река Ганг, на 13-ти септември, разбрахме, че в същия квартал в Делхи, където преспахме първата нощ, е имало бомбен атентат, при който са убити десетки хора...