|
Сред много образното наследство на Елена Блаватска – философско, научно, публицистично, художествено – има две по-особени произведения. Обикновено ги наричат пътни очерци,а “Британската Енциклопедия” ги именува “добропорядъчни съчинения на Е.П.Б.” - изглежда, за разлика от другите, които хвърлят ръкавица на догматизма на религията и науката. Това са написаните на руски творби – “От пещерите и дебрите на Индустан” и “Индийските магьосници от Сините Планини”.
В достъпен за нас вид – под формата на изключително интересен, интригуващ и увличащ разказ-повест, Великата Бяла Йогиня ни представя най-съкровените тайни на Битието, живота и смъртта, същността на Боговете и отвъд тях. Самата тя, Велико Огнено Сърце, поставена в безпределно мощните и неизразимо дълбоки лъчи на Учителя, Гулаб-Лал-Синг, запламтява с десетократна сила.
По време на изследователска обиколка през Индия ни се разкрива смисълът и същността на човешкият живот и начините, по които той може да се реализира. Читателят бива подробно запознат с философията на Индия – древна, настояща, вечна. Силно се набляга на есенцията, извлека от древната мъдрост – Адвайта Веданта – учението, което въпреки наводнения със “езотерични” книги български пазар е твърде слабо познато. Прекрасно се дефинира и обяснява учението “йога” – екстракта на всички духовни школи, религии, пътища и пътечки!
Подчертава се принципна разлика между истинската йога - Раджа Йога и недоносената имитация на великото Учение, хатха-йога.
Великата Посветена, проводникът на Всемирното Бяло Братство – Е.П.Блаватска, със своето произведение-шедьовър хвърля светлина върху историята на народите от последните няколко хилядолетия – минало, относно което при повечето историци цари пълно объркване и неведение.
Е.П.Б. говори за тясната историческа връзка между славянско-арийските народи и древна Индия и ни информира за съществуването на сходните или напълно еднакви думи от техните езици и тези от санскрит.
Изпъстрена с тънкият брилянтен хумор на удивителната авторка, цялата книга увлекателно ни дава представа за самобитният характер на индиеца, оформен през огромния период от време на съществуване на тази най-древна страна, източник на световната мъдрост.
Читателят се информира за разнообразният състав на индийския народ, състоящ се от множество племена с различен генетичен произход, външен вид, но с единно преклонение пред Природата, както и за основните индийски религии.
Индия – е най-древната страна, любимка на боговете и мъдреците. Индийците - народ, възпитаван през безбройните години на съществуването си на веротърпимост, широкобхватно съзнание, правилна житейска нагласа и насоченост на духа, народ на духовни герои и сподвижници на светлината.
Още от времето на атлантската цивилизация та до сега, когато другите държави и нации се появяват и изчезват, подобно на пеперуди-еднодневки, Индия – духовния център на планетата, стои неизменно на поста си и разнася духовна благодат по всички кътчета на Земята.
Публикуваната повест е написана в жанра записки на изседователя---пътешественик, разгръщайки широка панорама на древната и загадъчна страна. Групата пътешественици, съгласно дневника на Г. Олкот се състояла от трима човека, а именно Е. П. Блаватска, самият полковник и Мулджи Текерси.
Освен преброените, “по пещерите и дебрите на Индустан” пътешестват още двама англичани, три “познати индуса” и по-късно присъединилите се към тях още двама, в това число загадъчният и могъщ Такур Гулаб-Лал-Синг. За него се носят слухове, че е радж-йог, посветен в тайните съкровени знания на древна Индия. Тайнствената фигура на този необикновен човек изпъква като проводник на европейските търсачи на истината в същинска Индия, в нейното непознато, грандиозно минало и съкровената й мъдрост.
Кой е този потаен Гулаб-Лал-Синг? Литературен герой или… Учител на Е.П.Б., Гуру, Махатма? Може би Такур и Махатма М. са едно и също лице? Много факти ни позволяват да предполагаме това…
Ето какво пише Елена Блаватска за книгата:
“Аз писах разкази, основани на факти, които протичаха в реални места с живи хора, просто превърнах преживяванията си в думи… Описвах фактите такива, каквито са, посочвах действащите участниците в събитията, но в това литературно произведение съединих случки, станали в различни години и описах някои феномени, показани от Учителя по различно време.”
Кой ни повествува за “пещерите и дебрите”? Блаватска ли? Да, но не е авторката на “Разбулената Изида” и “Тайната Доктрина”, не основателката на теософското Общество, не онази, която за мнозина ще стане Учител, а младия търсач на духовните истини, който сам се учи от своя Гуру.
Приятно четене:
|
OT ПЕЩЕРИТЕ И ДЕБРИТЕ НА ИНДУСТАН