|
Всъщност има адски много неща, които могат да се кажат за индийската сватба и сигурно пак няма да е изчерпателно, но ми се иска да ви разкажа тук накратко за нея, понеже то си е цяло събитие и почти изглежда като в приказките с онова „ 3 дни яли, пили” и т.н... Моята сватба (за добро или лошо) не беше съвсем точно както ще ви опиша – къде заради сума формалности, къде заради това, че не обичам много тумба-лумба, но пък имах щастието да присъствам на сватбата на сестрата на мъжа ми и честна дума при цялата си резервираност към подобни суматохи и до голяма степен претруфеност, останах приятно изненадана.
Общо взето за чужденците инд. сватба е особен вид атракция, макар че за самите индийци е по-скоро превратна точка в живота и много сакрален момент за бъдещата семейна двойка, но при всички случаи е грандиозно събитие и даже може да се оприличи на тукашните цигански сватби, че дори е и по-пищна. Сега като се замисля „пищност” е най-точната дума, която я характеризира. Наситена е с пъстрота и колорит, граничещи понякога до чистия типичен кич /както казах и по-горе/ - като се започне от дрехите и бижутата на гостите и младоженците и се стигне до декорацията на мястото, където ще празнуват – всичко е адски пъстро и хората там съвсем не ги е грижа, че цветовете не са съчетани подходящо примерно.
Принципно индийската сватбена церемония е строго подчинена на индийските традиции - не само религиозни, но и на местните обичаи, които са характерни за отделните щати на Индия, затова и в различните части на страната според различния етнос на хората, церемониите обикновено леко се различават. Като цяло има няколко универсални традиции, които се спазват от всички индуси. Церемонията е тясно свързана със символиката на тези традиции и всеки един елемент от нея има специално послание или предназначение. Няма да преувелича, ако кажа, че една има сватби, които се планират и подготвят за цяла година (особено при богатите семейства) .Още повече, че все още на много места са приети аранжираните от родителите бракове, което винаги ме е нервило много като видя примерно някой младеж да ми говори, че видиш ли „нашите знаят кое е най-добро за мен и аз напълно следвам волята им” еееее полудявам. НО това е кратко лирическо отклонение.... Има някои семейства, които до такава степен се вманиачват в събитието, че ходят при гадатели, които да изготвят хороскоп за бъдещата двойка и да предвидят най-подходящата и благоприятна дата за сватбата. Не при всички е така, но повечето семейства в хода на подготовката или преди това често се допитват до гадатели и по-скоро до астролози и стриктно спазват техните заръки.. Фактическата подготовка за сватбата започва няколко дни преди насроченият ден. Основната "тежест" естествено пада върху булката, която освен психическата си подготовка за голямото събитие, трябва да премине и 2 задължителни процедури, отново белязани от традицията. Първата е обрисуването на ръцете й с "хена"- оная странна къна, с която се декорират ръцете и стъпълата на индийките.. Това е много съществен елемент от подготовката и носи важна символика. Специално съм питала защо и с каква цел се прави това и научих, , че обрисуваните с орнаменти ръце са символ освен на красота, също на грижовност и ласка, особено при сватбените церемонии козметичните салони могат да ти предложат огромни каталози със специални сватбени композиции. Изобщо сега като се сетя колко екстри могат да ти предложат козметичните салони и свят ми се завива – от прическа и грим до последния детайл, хена, маски за коса, брокати, блясъци.. че даже и млечна баня с мед за по-гладка и стегната кожа. Снаха ми си направи такава и след това кожата й изглеждаше страхотно свежо!!!! Едно на ръка, че козметичните салони правят луди пари само от една единствена сватба...Втората важна процедура е поставянето на халка на носа и червена точка на челото. И затова съм питала – там всяко момиче на 13-14 годишна възраст според традицията пробива дупка на носа си, която символизира невинността и девствеността му. Това е задължителна процедура при всички момичета и особено при тези, които са от по-висшите касти. Така в деня преди сватбата на тази дупка се поставя халка, което означава, че булката е все още девствена. В Индия сексът преди брака не се толерира (макар че в днешно време индийците се ориентират към западните нрави и рядко спазват тази норма), но все пак халката на носа се е превърнала в един вид символ на чистота и девственост на момичето, затова е задължителен атрибут за булката. Червената точка, "бинди" се поставя задължително на челото на девойката и символизира нейната обвързаност с бъдещия й съпруг. Сега вече биндитата са страшно разнообразни и съвсем не е задължително да са червени непременно – има различни форми, цветове- пазарът им изобилства по отношение на декорации и бижута. Наред с това се поставя и тънка гривна на глезена й, който също е символ на вечната обвързаност. За разлика от булката при младоженеца няма толкова трескава подготовка. Единственото, което той поставя е също един червен знак на челото си в знак на обвързването си. Изобщо "обвързването" има множество символи в Индия.
Същинската церемония започва още от ранни зори, когато младоженецът заедно с близките си отива да вземе булката от дома й. Тъй като слонът е свещено животно, някои младоженци предпочитат да вземат любимите си на слон и гледката е като в приказка от 1001 нощ- цялото движение мигновено спира и се почва една плеяда от благопожелания дори от непознати..малко наподобява на „клюкарките пред блока”. Други предпочитат да си вземат булката на кон, но най-разпространен начин все пак е с лек автомобил. Когато пристигнат в дома на булката, младоженецът изчаква избраницата си да слезе и да даде зестрата си на родетелите му. В Индия както при най-старите БГ традиции е прието семейството на момичето да дава пари, бижута и имущество на семейството на момчето (демек зестра), за да може да се ожени за него. Това е един от най-строгите закони на кастата. Както и законът, че двама влюбени от различни касти не могат да сключат брак. И до ден днешен много голяма част от индийците се подчиняват на тези норми. След като булката предаде зестрата си на своите бъдещи свекър и свекърва, тя е свободна да отиде при момчето и заедно да се отправят към индуския храм, където ще се извърши бракосъчетанието.
За разлика от нашите традиции, където булката се облича в бяло, цветът на индийската булка е червеното. Той е символ главно на нейната женственост и е знак, че момичето е достатъчно зряло, за да се омъжи. Булчинската дреха е червено сари от коприна или друга фина материя, богато украсено със златни нишки, скъпоценни камъни и инкрустации от мъниста. Обикновено сватбеното сари е много "по-тежко" и пищно отколкото всекидневното- да не говорим за саритата на богаташките булки.... Освен това към него обикновено има прикачен воал, който покрива главата и лицето на булката до момента, в който човекът, венчаващ двойката, не позволи младоженецът да го повдигне. Булката е окичена с всевъзможни, ама всевъзможни бижута -златно колие и обици задължително, както и множство тънки гривни на двете си ръце. Младоженецът няма традиционно сватбено облекло. Той е в официален костюм с вратовръзка, а на главата си в повечето случаи слага една интересна шапка, подобна на чалма с едно перо отгоре. Рядко на сватбената церемония мъжът се облича в традиционната мантия, на която й забравих името....
Най-съществената част от бракосъчетанието се извършва в специален хиндуски храм, където влюбените се вричат във вечна вярност в присъствието на своите най-близки хора. И тук има няколко отличителни ритуала, които съпътстват официалната церемония и символизират онова вечно обвързване на младите в брачен съюз.
1. Окачване на сватбени гирлянди - младоженците поставят един на друг бяло-розови хартиени гирлянди, може и да са друг цвят, но на сватбата на снаха ми бяха такива. По-важна е символиката - ( нещо като разменянето на чашите с шампанско и отпиването на младоженците от ръката на другия при нас).
2. Преливане на вода от шепите на булката в шепите на младоженеца – особено важен ритуал, защото от край време водата в Индия е символ на мъдрост, пречистване и обвързване. Чрез него се символизира предаването на мъдрост от единия към другия и духовното обвързване на двамата. Водата в Индия има много силно символично послание и значение.
3. Преминаване през 7 огнени кръга – това е един вид кулминацията - огънят символизира трудностите и проблемите в живота, които двамата трябва да преминат заедно. наредени са 7 широки огнени обръча, които горят. Младоженците преминават всеки един от тях, хванати за ръце, като се вричат в 7 различни неща. Например 1-ви кръг: "Вричам се да ми бъдеш единствена и всяка жена оттук нататък ще бъде за мен майка или сестра" съответно в същото се врича и булката. Пак наподобява нашата сватбена клетва.
След извършването на тези ритуали, двойката се посипва с ориз (за да бъде плодовита) и младоженецът може да повдигне булото на любимата си. Аз лично открих доста прилики с нашите обичаи. След това се разменят пръстените, които задължително са изработени от злато. Този на булката е с един масивен скъпоценен камък, а на младоженецът - с няколко малки такива. И освен това през цялото време на церемонията булката трябва да е с леко наведена глава и да излъчва спокойствие и особено свенливост. Да бъде мълчалива и едва ли не с изражение на подплашен заек – странно, но факт. Това говорело добре за момичето пред свекървата и свекъра.
След края на религиозната церемония идва началото на пищните тържества с гости и приятели. Тук вече празникът се превръща в изцяло традиционен, подчинен само на местните навици и обичаи. И наистина тържествата продължават до ранни зори на другия ден, а някои 2 дни след това. Кани се сума народ, някои съседи дори идват неканени- музиката е основния елемент на тържествата- всякаква.. традиционна, нетрадиционна..Направо съм се чудила как младоженците издържат темпото да не говорим, че недоумявам аджеба коя нощ им се счита за първа брачна  Значи сестрата на мъжа ми, когато се омъжваше, след церемонията ни заведе в една стая от къщата – само най-близките жени-роднини (само жените). Тогава ни накара да седнeм и ни изпя една песен, придружена с кратък танц. После разбрах, че било обичай булката да изпее и изтанцува нещо за новото си семейство, след което всяка жена й подарява отделен подарък и най-накрая свекървата, която обикновено й подарява нещо скъпо, което се предава по наследство. А пък след като гостите си отидоха, преди тя и мъжът й да се усамотят, свекърва ми и занесла една чаша мляко да го изпие, за да стане благословена(както ми разказа после снаха ми) , понеже млякато там се счита за напитка на боговете. И се сещам още, че на другия ден ми казаха да не влизам в кухнята до обяд, и чак след това разбрах, че всъщност традицията била снахата да сготви нещо по нейно желание за новото си семейство и де факто от този момент нататък се бележи нейното приобщаване към новия й дом... Тези последните някалко обичая са характерни точно за този регион, в който живеят те и не е задължително да се спазват от всички индуси.
Може би е уместно да вметна, че в днешно време сватбите в Индия взаимстват и много западни елементи - някои от водещите индийски дизайнери примерно предлагат бели булчински сарита вместо червени; хвърлянето на букета също се взаимства от много индийски булки, независимо от това обаче церемонията като цяло е запазила духа на Индия и си е истинска атракция..просто атракция от първия до последния детайл...
И..ако още някой е чувал интересни неща или има впечатления от това събитие, нека да го сподели, защото наистина темата има доста аспекти, от които може да се разгледа - нрави, обичаи, музика, облекло, дори самото отношение на индийците към брака, към обвързването... и т.н
|
Индийската сватба
