Няма вериги магазини там.Кафе по няколко литра можеш да пиеш само ако си правиш нес.Там кафето не е популярно.Пият "чай", което е черен чай с подправки, мляко и захар.Така му казват "чай".

Вода -само бутилирана.Вземи си лактофлор-капсули от БГ за да си помогнеш на стомаха да свикне с местните бактерии и не яж салати в ресторантите.Не яж от крайпътни будки за закуски или улични ресторантчета, освен ако не си желязна или не владееш някой магически метод за пречистване на храната.Можеш да си купуваш зелечнучи и плодове от сергии и пазари и да ги белиш преди да ги ядеш или да ги миеш със сапун преди да ги ядеш, но все пак листните зеленчуци не са за препочитане.

Има магазинчета в които се продава ориз...аз с това се хранех-варен ориз и зеленчуци или в ресторанти.

Сапунът е ОК, там има достатъчно сапун.Не ти трябва специален.

Тока мисля,че е същия като у нас но плъговете са други.Мисля че ще ти трабва адаптор.

Нищо не знам за осветление и такси за снимане, както и за деклариране на неща.

А, нещо важно! ВИНАГИ се пазари там! ВИНАГИ! Ако не искаш да ти одерат кожата и да плащаш по 50 пъти над нормалната цена за нещото....Аз ужасно мразех и презирах пазаренето....Като отидох там, просто нямаше начин...И с голям зор се научих,че като ти кажат някаква цена, ти казваш между 2 и 10 пъти по-ниска и се пазариш до дупка.Ужассс....Още го мразя това, ама....

Освен това като пътуваш с рикша или такси винаги проверявай дали ти искат правилното количество пари за определеното разстояние.Има таблици за тарифите на рикшите и такситата, които можеш да вземеш от....и аз не знам от къде, май от магазинчетата за хранителни стоки.Друг вариант е да накараш шофьора да ти покаже таблицата-той е длъжен да я има.Обикновено се опитват да ти вземат МНОГО повече от нормалното.Имай предвид,че тези таблици са различни за различните градове.В Мумбай е по-скъпо от Пуна например.

Едно нещо, което са ми казвали, но не мога да ти гарантирам,че е вярно-ако нещо закъсаш в Индия или някой те застрашва, можело да се обърнеш за помощ към някой сикх.Това са онези страшни хора с чалмите и мустаците и с кама на кръста.Една индийка ми обясни,че в етичният им код влизало това, да помагат на безпомощни жени.....И според нея на тях можело да се разчита.

За мен обаче си остава правилото-на никой не се доверявай напълно. Едно нещо видях там,че ако стане напечено по някакъв начин индийците се стряскат и се изсулват....Така че главно разчитай на себе си.

Mens agitat molem

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите