Питай, разира се, защото със сигурност пропускам нещо
Първо за сдържаността /много на място си употребила думата/ , точно сдържаност е при тях - не защото ги няма чувствата, напротив, индийците са много чувствителни хора със силни възприятия и отворени сетива, но при тях респектът към семейството стои над всичко останало. И някак за тях сближаването с някого, изобщо фамилирните отношения могат да бъдат предимно на приятелска основа. Роднините се почитат като такива и самият респект изключва възможността за прекалено сближаване, защото се смята, че това ще наруши смисъла му. То е нещо като средновековните порядки във Франция, когато децата са говорели на "Вие" с родителите си, само че с разликата , че в Индия не се използва учтивата форма. Това не означава, че децата и родителите са разграничени от някаква стена и не намират общ език, но такава е традицията, която се предава на поколенията. Иначе можеш спокойно да говориш с тях, да споделяш, но /премерено/ и рядко твърде лични неща. При тях просто ги няма тези емоционални изблици, когато ти иде да прегърнеш майка си или баща си от щастие, да ги целунеш /те много рядко целуват родителите си/- ако го правят е само по челото. Дори ако братът и сестрата са по-големи с над 4-5 години от теб, пак не се чувстват предразположени да споделят достатъчно. Има изключения, но са голяма рядкост. Изобщо там има една много стройна система на отношенията, която не позволява фриволности. Но пък така се постига наистина ефективно възпитание на децата, защото се учат, че както искаш да се отнасят с теб, така и ти трябва да се отнасяш с хората. Дори и в семейните отношения /като цяло семейството имам предвид/ има една цяла философия на поведение, която според индийците гарантира успешното съвместно съжителство, защото както вече споменах, обикновено семействата живеят заедно. Иначе брачните партньори се чувстват близки и свободни да споделят, отношенията им са както при нас - отново има респект, но той е съчетан с други чувства. Тази сдържаност , за която говоря, се отнася предимно за роднините и тези, с които се сродяваш по-късно. Принципно добрият човек, който засужава уважение в Индия , е онзи, който говори малко, но смислено; сдържаният, дипломатичният, разбраният, свенливият до известна степен; този, който цени духовното и този, който умее да поема отговорности и да ги изпълнява.

За традициите -да, предават се на поколенията и са изключително силни. Стараят се да приобщят децата си максимално към историческото и културното си наследство. Има доста предмети в училище, които изучават точно това наследство - семействата пазят реликви от предците си и ги предават на тези, които продължават рода. Имат множество музеи и библиотеки, които съхраняват това богатство и да, много се гордеят с това. Индийците по цял свят градят самочувствието си първо на факта, че произлизат от най-древната цивилизация, която е поставила началото на всички тези културни и изторически паметници, кои съествуват в Индия сега. Гордеят се, че едно от чудесата на света /Тадж Махал/ се намира в страната им. А даже има един неписан закон, че преди да се ожени всяка влюбена двойка е хубаво да посети Тадж Махал, защото той се счита за символ на Любовта и носи късмет на брака. Освен всичко останало индийците като народ са адски интелигентни. Особено инженерите, медиците и хората на бизнеса. постоянно разработват и търсят нови неща, които също се предават по-нататък и се ценят високо от идните поколения. Допреди 10години традициите на Индия са били нещо неразрушимо . Обичаите са били по-силни дори от законите, но в днесшно време индийците гледат да съчетават полезното , взаимствано от Запада с традициите от миналото си. Големите градове се модернизират и младите хора заедно с тях започват да възприемат повече западни маниери, но основните традиции и обичаи остават в семействата и точно тези традиции поставят основата, върху която после се изгражда личността. И разбира се, пазят много ревниво порядките като такива, за да не допуснат срив в поколенията. Общо взето опитват се да поддържат духа на старото време чрез мъдрост, знание и опит, което е най-силната им страна. И знаеш ли, относно Кама Сутра , аз винаги съм се чудила защо създателите на тази така ценна и актуална книга някак си отричат секса като такъв. В Индия секс преди брака /поне допреди 10години/ не е бил разрешен - сега е различно, но все пак дори една целувка в Индия е била греховна тогава, а всъщност именно Индия е родила тази творба и това противоречие тогава ме накара да попитам един раджа защо именно така се отрича нещо, което е плод именно на тяхната цивилизация. Тогава той ми каза: "Ние не отричаме Кама Сутра като книга и съдържание, а напротив гордеем се с това, но отричаме начинът по който тя се интерпретира по света, защото това не е книга за секса , а книга за това КАК да обичаш и как с любовта си да доставиш удоволствие на партньора". И всъщност в Индия любовта се възприема като нещо духовно, много чисто и неопетнимо, което придобива завършен вид със секса. За тях е недопустимо секс просто като секс..Интересно беше, защото имаше много спорове относно Кама Сутра тогава..Но в общи линии се оказа, че те приемат тая книга като пътеводил на любовта като изкуство да отдадеш сърцето си за разлика от нас, които най-често я примемаме като просто наръчник на сексуалните пози. те се дразнят от това..
Ами..надявам се ти е било интересно ..

Аз не живея сега там, но всяка година си ходя за по 2-3 месеца :) В моята тема ти разказах как съм попаднала..Ако имаш още въпроси, питай , а ще се радвам и ако някой друг се включи да сподели :)