Здрасти на всички!
Вчера ви спретнах порядъчно дълго писмо, което (по стар катешки обичай) успях да затрия...
Съжалявам, че писмата са общи, но няма как...
Просто не знам откъде да започна... Май искам да живея тук. Може би не за цял живот, но поне за 10 години! Разбира се, мръсотията е потресаваща. Въздухът е веществен. Уличното движение е косонастръхващо. Абсолютно невероятен е сравнително малкият брой произшествия и осакатени пешеходци. Някак си имам чувството, че ако успееш да схванеш трафика, ще разбереш каквото трябва за Индия, Вселената и всичко останало... Защото май всяко нещо тук почива на подобен принцип...
Шокът в началото... Ми... Цопнахме се значи на летището и веднага ни подеха местните. Един подозрително любезен таксиметров шофьор ни замъкна до мястото за пушене (извън летището). Не искам да ви разправям колко криминално изглеждаше. А всъщност това е един от двата възможни изхода. Същият този шофьор вещо определи, че не употребявам само цигари. Ти да видиш! Познавало се по очите и по зъбите! И ми смигна заговорнически.
Въпреки всички предупреждения (към Любо), той се остави на някакъв да бута количката с багажа. Което тутакси ни коства 1$ (иде реч за разстояние от НАТФИЗ до "Славейков"). Всъщност трябваше да се обадим на Рамън - индиец, който разбира бг и той да ни вземе от летището. Уви, късно разбрах, че неговият бг се свежда до "Здравей", "Ало", "Лека нощ!" и други полезни фрази в този дух. Ама на няколко езика се разбрахме, че ще дойде след час.
И избрахме да го преседим в летището (като по-безопасно място). Още от там всички започнаха да ме зяпат. Нямам обяснение! Когато пуша - ясно (тук жените не го правят, а и сравнително малко мъже пушат, но за тях това е разрешено). Ама иначе...
Таксиметровият шофьор пак ни обсъди. И да беше само той! Стана ясно, че е твърде невъзможно да се намерим с Рамън. Та реших да се обадя пак. Оказа се, че той е отвън някъде (?!) с "vaid" car. И в този момент направо се паникьосах, че по никакъв начин не мога да разбера какво е "ваид". Стреснах се, че е марка (а всички знаем, че нямам понятие от марки) и си представих перспективата да не можем да се открием с часове. Докато не ме блъсна прозрението, че това съдбовно "ваид", всъщност е "White". Но няма какво да се чудосвам, при положение, че в самолета стюардесата предлагаше "гринти" ( в превод "Green tea").
Както и да е, Рамън ни замъкна в "хотела". Как да го обясня. Не съм убедена, че тяхната представа за лукс съвпада с нашата. Луксозни хотели, например, има на най невероятни места, но никога отвън не можеш да заподозреш лукса. А в случая въобще не става въпрос за лукс.
Тук артикулът прозорец не е широко застъпен. Често стаите са без прозорец (т.е. или без стъкла, или вътрешни и отворите гледат към приемната или коридора. По неясни за мен причини втората вечер открих, че някой спи на плочките пред стаята ми (въпреки двата празни дивана). Минах на пръсти, ама каква полза, като уличния шум е невъобразим!
Къпането представлява поливане (вярно с топла вода. Едно момче я подгрява). Като се видим - подробно за хигиената...
Все още не съм открила защо съм тук... Но наистина ми харесва. Много! Засега безопасно се возим в колата на Рамън из Делхи. Всички се сещате какви са плюсовете. Минусите са, че не можеш да усетиш наистина пулса на града. Нито да снимаш нормално. Откакто сме тук съм заснела изключително малко ( и лошо) материал. Така се ошашавяш, че забравяш гледни точки, ракурси, всичко... Все бързаме (Рамън си е наумил традиционните туристически маршрути, а аз искам да снимам хора, случки... Как да му обясня, че това изисква време. Знаете, че обикновено хората, несвързани с киното си представят нещата в реално време)...
Посетихме два храма. Вторият беше изключителен! Шедьовър! Направо можеш да се пръснеш отвътре! Навсякъде има много строга охрана. Проверяват багажи, всичко. Жените - на една опашка, мъжете - на друга. Естествено, не се снима. И вътре ходиш бос (говоря за огромни пространства). Предаваш си обувките и чорапите на гардероб и пердашиш.
Всички индийци пеят непрекъснато. Дали защото гледат много индийски филми, или филмите са им такива, защото много пеят наистина...
Почти не пуша (няма кога или как). Моите 2 кутии се сведоха до 1.
Трябва да изчезвам сега (все няма време).
Поздрав на всички!
Утре ще пиша от Джайпур (надявам се). Купуването на билети беше изключително приключение :)))
Катето
Здрасти на всички от Джайпур - столицата на Раджастан!
Вече имам 2-3 предложения за брак, което май ми гарантира оставането в Индия :))
Снощи бяхме във въртящ се ресторант в Делхи, а днес - из дворците на махараджите. Направо неописуемо се съчетават през цялото време свети места, отминала слава, изящност и бедност. Дори в самите храмове насред изключителните изработки от дърво и камък, стърчат кичозни статуи и рисунки. Няма средно положение - всичко е поляризирано. А тук наистина в уличното движение участват крави, маймуни и прасета. Любо тотално обезумя, като видя параклис насред платното...
Понеже отдавна бях подготвена, че местните пикаят по улиците, бързам да разбуля тази мистерия. Става дума за "публични тоалетни" - намират се на тротоара - просто част от стената наоколо. Само дето са обзаведени с плочки. Използват ги само мъже. Трябва просто да се обърнат в посока плочките...
В Делхи се срещат доста често. Тук още не съм регистрирала... Почти със същата гъстота има параклиси (пак обзаведени с плочки и, вероятно, бивши кенефи). Вечер всички, които продават по улиците палят огньове. Стресиращото (по всяко време на деня) е когато някой вързоп току до теб се размърда и установяваш, че е някаква човешка форма...
Обикновено смяната на парите се извършва пък от разни куриери, които ходят с големи чанти и идват да обменят. Навсякъде се разхождат младежи с чайници, които предлагат чай и кафе. В офиса на Неги (готин индиец, който знае бг и ни направи маршрута) един такъв ми донесе вода и като разбра, че не искам, преспокойно я върна обратно в чайника. Явно е подета кампания против изкуствените материи, защото навсякъде кафето и чаят са в порцеланови чаши (независимо дали го предлагат на улицата или в гнусно капанче).
В Джайпур е страшно готино. Попаднахме на някакъв симпатяга, дето иска да си зареже жената и седемте деца, щото нещо полудя по мен. Благодарение на този факт цял ден обикаля с нас с рикшата, намери ни готин ( и евтин хотел), спира, ако трябва да снимаме... Всички екстри. Вчера във въртящият се ресторант и днес в едно кафене успяхме за първи път да съчетаем кафето с цигарата. Иначе си купувахме кафе и го пиехме на улицата. Не се пуши, мамка им!
Ако някой (разчитам на Мефо и на Данчо) успее да ми обясни как се използват смесителните кранове, ще съм му дълбоко признателна. Има два чучура - студена и топла вода, над тях - кран, над него - душ. Help!!!!
Май няма да успеем да се качим на слон - най-голямата атракция тук. Днес имаше някакъв проблем с многобройни групи, а утре няма да успеем да се замъкнем до там. Следобед пътуваме за Агра... Но Джайпур наистина е адски готин град (умирам от яд, че няма да прекараме повече време тук!). Наричат го още "Розовият град", защото всичко наоколо (по-голямата част, де) е от розов камък. Из целия град има дворци, в които щъкат маймуни. Долу има магазини, а горе са запустели...
Близо до Амбър форт бяхме в един изключителен дворец. Можеш да схванеш архитектурата, само ако някой преди това ти обясни. Добре, че си взехме един симпатяга за гид и беше много по-интересно. Ще го практикувам! Лошото е, че хвърчат много мангизи за входове, гидове и транспорт. Падна ми батерията на камерата, така че за бъдещите разкази ще разчитаме само на апарата на Любо. Едната част беше разкрасена изцяло с огледала. Когато вечер се запалят лампите с олио, огледалата ги отразяват и всичко грейва. За друга част беше измислена хитра охладителна система с вода, която изстудява цялото помещение!
На тези тук много по-добре им разбирам английския, разбира се ако приема веднъж завинаги, че "will" е "вил", "where" е "вер" и пр.
Айде! Да не ви отегчавам повече! Като се върна ще направим масово събиране и ще разказвам!
Надявам се утре да пиша от Агра!
И пак мерси на всички дето ми пишат! Адски ме радвате, хора!
Поздрав - Кате
Здрасти на всички пак!
Явно интернетът в Каджурахо ми е изиграл номер и не е успял да прати предългото писмо... Съжалявам!
Вече сме в Мумбаи.
А какво се случи дотук:
След Джайпур (досега най-прекрасния град) бяхме в Агра, Каждурахо, Джанси.
В Агра никак не ми хареса. Абе навсякъде има система за цакане на туристи, ама и ние ще станем печени по някое време.
По икономически причини си делим една стая с Любо. А като имате предвид, че и двамата сме тежка форма единаци - положението е сложно. Излизаме по график, за да дадем на другия необходимото лично пространство :)))
Та! За Агра... Тук ще разсея един мит - прословутият Тадж Махал може би някога е бил вълнуващо място, ама то е отдавна разграбено и преексплоатирано!
Според гидовника, с който се консултираме непрекъснато, улицата, която води към Тадж Махал е отровила не един и двама туристи!
Всъщност из цяла Индия има схема, по която гледат да те прекарат. Например шофьорите на рикши получават комисионни от определени хотели, в които те убеждават да отседнеш. Имат и процент от разни магазини, в които зорлем те навират.
Бързам да споделя впечатления за начините за пътуване тук.
Вариант А - междуградски обществен автобус:
Преживяването е незабравимо! Вече споменах за хигиената тук (пропуснах ли да кажа, че мръсният въздух навсякъде кара хората да кашлят и непрекъснато да храчат?). Е това е положението с пода + обелки от всякакви неща. От едната страна има двойна седалка, на която може да се събере един, а от другата - тройна, която става за двама. Няма място за багаж. Пътят до Каджурахо е 6 часа. Всичко се понася, докато не започнат да се кълбят тълпи желаещи да се качат. Тук има един феномен - дори да си на място, където около теб е празно, мигом десетина индийци ще минат да се отъркат. Без сексуален подтекст и в случая - не за да те оберат. Просто така... Някак се образуват...
Та не искам да обясня в какво точно се отърках :)))
Вариант Б - междуселищен частен автобус. В случая е малко по-чисто. Багажът пътува на покрива на автобуса. В гидовника пише на всяка спирка да се наглежда. Това, обаче, се оказа невъзможно. На по-големите спирки вратите на автобуса биваха заключени, а гневната тълпа отвън се опитваше да ги изкърти. А в това време се свалят и качват багажи и ти нищо не можеш да направиш.
На една от спирките някакви момиченца ме молеха да ги снимам през стъклото. Обаче мина един ужасен тип с изключително злобни очи и започна да крещи. Явно не разрешаваше да се снима. Въпреки уверенията на всички, че той просто е луд, нещо се смотах. И той непрекъснато ме проверяваше. Ама накрая си заснех децата (не че бяха много вълнуващо мъдро, ама). Оня видя. Качи се в автобуса, отърка се у Любо. После написа нещо на отсрещната стена с червено и през цялото време гледаше с ужасните си втренчени очи. Любо адски се стресна. Ама оня имаше вид да може някакви дивотии...
Вариант С - пътуване с влак Sleeper class.
Няма купета. Леглата, които денем са седалки са от двете страни на коридора. Нощем е кучи студ, защото отвсякъде духа. Всички ходят боси или със скъсани чорапи (но задължително мръсни). Така си влизат и в кенефа. Той обикновено е в два варианта - western и индийски (клекало). Ама за тия условия си е направо чист. Непрекъснато минават всякакви вресливи продавачи. А нощем звукът от гарите е толкова плътен и мнoгoпластов, че чак се захласваш.
В Агра бяхме на индийски филм, за съжаление уцелихме някакъв остро социален (без индийски танци) :(((
А във Варанаси (един от най-старите градове на планетата) посрещнахме изгрева в лодка по Gang...
Съжалявам, че само конспектирам, ама все няма време!
Бо, видях един изключително красив индиец на една гара. Беше ти близнак! Провери! Истина ли е това, което пишеш? Ако е така - щастлива съм!
Трябва да свършвам!
Но всичко е толкова невероятно! Някак хич не ми се ще толкова малко да остана...
Поздрав на всички!
Кате
Здрасти пак на всички от Гоа.
Пясъкът е ситен, няма никакви миди, а океанът е топъл.
Тук се придвижваме много успешно с мотор. Засега не са ни спряли ченгета (иначе ще имаме грижи). Гледаме да не караме много в насрещното :)) Макар и християнски щат, движението им пак е наопъки.
Не ща да ви обиждам, ама хич не ми се връща! Изобщо! За пръв път от всичките ми пътешествия...
Иначе ми липсвате всички. Все си мисля, че ако се установя някъде, ще мога да ви пиша често и няма да е драма...
Точно в този миг съм леко кисела (надявам се да не се отрази на писмото)...
Какво да ви разправям. Знам, че само конспектирах и май ще продължа в същия дух. Сега малко неща, които съм пропуснала:
За филмите - прожекциите са по 3 часа с почивка. Ако имаш от скъпите билети, почивката включва кафета и коли. Публиката много активно участва в цялата работа от екрана. И, разбира се, ако е филм с песни - целият салон пее.
Още за рикшите. Споменах ли, че обикновено шофьорите мъкнат умилителни тефтери, в които им пишеш за спомен?
Май не съм писала от Мумбай, за да ви кажа, че съм живяла на остров Елефанта! Абсолютно сигурно е! И това беше едно от най-прекрасните неща, които видях тук.
Както обикновено - времето не ми стига да обходя всичко. За Елефанта трябваше да предвидим поне 5 часа, а бяхме 1. Сигурно е , че следващият път ще съм доста по-подготвена във всякакъв смисъл. Към момента поне 300$ са отишли на халос и някак все не успявах да се спретна и да разпределя времето. Но вече знам!
Много неочаквано трябва да приключа!
Айде, че стадо комари ме чака!
Поздрав на всички!
Кате