Хубаво са написани статиите в Ритъм, прочети ги при възможност, а има и интервюта с музикантите.
Просто нещата за мен са много странни, имам предвид това, което се случва с групата сега, а и музикантите са доста лаконични, може би и те все още обмислят всичко...
На мен ми се искаше просто да споделя част от това, което чувствам, което мисля...за Воев, за сътвореното от него, за идеята НГ...А знам, че тук има с кого да "поговоря".

ОТВЪД СМЪРТТА
Кажи имената
на твойта игра,
създадена в моята
детска кутия.

До утре ще бъда
твой верен слуга,
а после нагоре
ще се издигна. Сам.

Аз виждам отвъд смъртта.
За себе си и мен.

Природата чука
на мойта врата,
с усмивка перверзна
крилете ми вдига.

Така ще прекараме
вечерта
обвити в кълбото
на древните сили
в любовта.

Когато достигнах ръба на скалата
наведох се и видях кръга,
в който империи черни и златни
летяха под мен сега.

Едно малко бяло
над мен се усмихна и каза: "Време е!"
премахвайки времето.

Кафеза на мойте спомени
бързо отключих, защото ненужни са.
Изпразних старата кошница,
която бях самата аз.

Отново едно малко бяло
над мен се усмихна и каза: "Не се бави!"
убивайки времето.

Аз виждам отвъд смъртта.
Не мога без теб в нощта.


Пускам си НГ...и всичко се променя :)