Със зората дошла, тя с нощта ще си иде
И ще види трева, и небе тя ще види...
И ще види дървета, реки, чучулиги,
но светът е голям и един ден не стига...
Тя един ден живее, в тревичките лази.
Тя един ден живее, няма време да мрази.
По веднъж само вижда човека, дървото.
По веднъж. И за туй ги запомня с доброто.
Тя един ден живее, в добро ще го мине.
Аз я гледам и плача за свойте години...

(Дамян Дамянов ; "Отворен Кръг")
Всичко е моментност. Нещата зависят само от дължината на дадения момент.

_