Люляк бял



Преди люляците се срещаха в Пловдивски,Старозагорски и дроги окръзи и бяха доста разпространини.До създаването на породата летци те бяха с най-големи летателни способности и служеха за кръстосване при получаването им. От тях летците наследиха способността да летят високо и продължително.

Сега се срещат все по-рядко.

Тялото на люляците е едро, като към задната част се стеснява. Гърдите са сравнително едри,изпъкнали.Главата е малко сплесната,с дълга и бяла човка. Ноздрите също са изпъкнали.Очите са черни, с бели клепачи. Опашката е дълга и тясна, с 10-12 пера.

Краката са много дълги,а ноктите-бели.

Гълъбите от тази порода носят крилете си над опашката.