Я по-кротко: Мисля, че не запетайките са най-важното нещо, а болката от изживяното... Прочетох го и първоначално не можах да повярвам. Но като се замислих каква духовна деградация е навсякъде около нас - нещата се връзват. Боже, каква жалка участ за Великия Ботев: Посрещнат пасивно, с неразбиране в родната си България, намерил смъртта си незнайно(?) как, всяка година тържествено(!) отбелязваме смъртта му, а не рожденната дата... И Враца обсеби националните "тържества", а не Калофер - където е "първо мляко засукал". При цялото това НЕДОРАЗУМЕНИЕ случките по време на похода-гавра не се ли явяват естествено продължение на нещата?!