Връщам темата за подаръците, защото е редно да обсъдим една схема. Схемата е малко стил Кума Лиса, Хитър Петър и Андрешко в комбина.

Та. Представете си следната бедна душа, хайде клета, защото другата дума беше двусмислена...

Та. Въпросната много иска да получава подаръци. Хубави подаръци. И скъпи. Обаче не получава такива. И тук тя се сеща за корените си и за израза "Казвам ти дъще, сещай се снахо" или там както беше. И хитрушата решава - дай сега аз да направя един скъп и хубав подарък, пък получателят му да се сети. Да се сети и да се усети, че и той трябва да ми подари. Един вид, дори да се почувства неудобно. Но и да трябва да е благодарен. Да върне жеста се очаква от него...

Та. Чуди се персоната със самочувствие, че е хитра като стадо лисици и решава да му подари парфюм! Мъжки. Ама уж унисекс. Та купува го и почва да го ползва. Подари, за да имаш е схемата, ако не става ясно. И почва да си въобразява, че този парфюм всъщност е нейн. Даже в желанието си стиго до визуализации как същност този подарък й е направен на нея. От него.

Даа...


Да, ама не.