Трябва да призная, че аз не-оби-чам из-не-на-ди-те!
Най-вече чисто и просто поради конкретната причина, че на много малко хора им се удава да правят такива.
Възхитително е да получиш хубав подарък. Винаги съм твърдяла, че умението да правиш подаръци е всъщност талант. Подаръците означават, че имаш таланта да мислиш и да се изразяваш в символи. Означават - аз знам какво искаш, какво ще ти достави радост, какво ти харесва, какъв ти е вкусът, аз те познавам, аз искам да те трогна, защото не те изпускам от поглед нито за миг, знам от какво имаш нужда, а за мен е важно да имаш това, което ще ти отива да имаш.
И да си призная скоро не ми се е случвало да получа скапан подарък, поне не се сещам, но това е защото аз си избирам подаръците. Няма момент на изненада, вярно, но поне не се цупя.
Друго също мога да кажа за подаръците - подаръци като звезда, комета или някакви си там глупости в пространството са тъпи подаръци, много по-добре е един лсд телевизор (за багажника в колата, естествено). В този ред на мисли - по-добре без подарък, отколкото скапан подарък. Единственото хубаво на второто е, че ти позволява винаги да го натякваш, както и да си дадеш сметка, че човекът е скапан. Ако пък е подарък от мъж - много вероятно е той да интимофоб. Или стисльо. Или преподаряч.

А относно жестовете - аз изобщо очаквам благодарност за всеки мил жест, който съм направила. Въпреки че, като се замисля, за едно "мерси" не си мърдам пръста.