|
Идва Коледа, Нова Година... и на мен започва да ми мирише на сняг и Бърбъри. Някаква еуфория вътрешна започва да ме обзема и да се сещам какво е да си някъде на топло, сред любими хора и елха, украсена с много хубави играчки. Важно е играчките да са от лъскавите, а не матирани, за да може да ги ползваш като огледало. Мисля, че Блуфен ще се съгласи с мен. Хубаво е да има огледала навсякъде. Пряко, преносно, всякак. Огледалата са важни в този живот. И както си седя в еуфория от предстоящата Коледа изведнъж настава паниката. Какво ще подарявам?! Аз лично нямам особена паника тази година, защото съм без гадже в момента, но с гадже винаги започват моите големи притеснения дали ще му взема подаръци, които ще му харесат. В този ред на мисли, колкото и да е весел и щастлив празник, Коледа също е и празник на нереалистичните очаквания и разочарованията от получените подаръци.
Като бях на 4, гледах много Формула 1 с баща ми и много исках Дядо Мраз да ми донесе един истински болид на Ферари. Много исках. Като ме питаха учителките в детската градина какво искам, защото щели да кажат на Дядо Мраз, аз им дадох изрични инструкции: искам състезателна кола, голяма, червена, като тази по телевизията. Точно това ми бяха думите. Още си спомням как учителката мигаше и не можеше да разбере защо не искам кукла. Два пъти ме пита дали наистина искам кола. И о, какво разочарование. Вадят учителките от чувала на Дядо Мраз (той си го беше оставил в детската градина) и раздават подаръците. Чувам "И ето го подаръкът на малката Идън". Та-дааа... Дават ми кутия. Ама чакайте малко, къде е моята голяма, състезателна, червена кола? Не, кутия. Отварям, гледам: кола - пластмасова, жълта. Не знам дали ревах. Мисля, че не, защото още тогава знаех, че няма Дядо Мраз и още тогава ми беше ясно по някакъв начин, че учителката просто не е схванала как да обясни на майка ми и баща ми какво да ми купят. Поне цвета да беше запомнила. Червен. Ферари червен.
И тук идва и същината на темата и това, за което ми се говори, направо ми се налива акъл и ми се менторства по този въпрос. Кое е по-добре: никакъв подарък или скапан подарък?
Жестът бил важен. Ами не, не е. По-добре никакъв жест, отколкото скапан жест. Ако се замислите и се опитате да усетите фразата "Жестът е важен"... От самата тъга в това изречение ти става ясно, че е измислено от някой тъжен човек, който е бил разочарован от подаръка си. Говорили сме си и преди за това. Жестът е важен, когато се чукаме, там всички жестове са важни. Жестът е важен, когато прощаваме, защото трябва да сме високи и щедри. Но жестът никога няма да е важен, ако жестът, който са ти направили те кара да се чувстваш разочарован по някакъв начин.
E, лейдис енд джентс, кое е по-добре: никакъв подарък или разочароващ подарък?
Редактирано от Eden Flamingo на 27.10.12 18:27.
|
Дядо Мраз (тема за подаръците)
(keep the change)
