Подарък - дял от бизнес. Да, знам за такъв случай. Но после циркове. Бизнеси трябва да се подаряват само на съпругите, защото има някакъв шанс съпругата да остане с теб до края на живота ти - минимален, но някакъв.

"Аз съм гост на този свят" е едно мое старо мото, което го бях забравила, ти ми го припомни. Луксозните брандове са станали нарицателно за качество, защото са качество. Не всички, но това е ясно. Вещите - аз не служа на вещите, те ми служат на мен. Има хора, които като си изгубят нещо, се ядосват, потискат се, някои реват. Това чувство ми е непознато. По-скоро някакво чувство за създадено неудобство получавам аз. Може би единствения път, когато ми стана адски тъжно е като една SD карта ми беше изпаднала от фотоапарата, а на нея бяха куп снимки с любими, близки хора, които нямаше как да направя, нямаше как да се върнем на същите места, изобщо аз даже още не ги бях свалила снимките на лаптопа си. Но и това, като погледнеш философски на нещата, няма значение. Какво са едни снимки, когато имаш филма в главата си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите