|
Добър вечер на топ манекените.
Идвам да поседна за момент на шезлонг тук, да изпия едно Малибу и да ви споделя някои мои наблюдения.
Аз съм като кучетата. Или като кучките по-скоро. Надушвам един мъжкар от километри. Селяните и циганите също ги надушвам от километри. Бурният ми и планирано кратък престой в клуб Програмисти отново за пореден път ме накара да се замисля, че има мъже, хора, в които селото е влязло и няма излизане, независимо къде са родени. Независимо от факта, че може да са завършили топ университети, да са минали през бодлива тел, да са падали, ставали, добили маниери. Когато селото е вътре в теб, няма излизане. И то най-много си личи, през девет монитора в десети, когато хората се ядосат. Те тогава не могат да го контролират това село, то е като духът от бутилката, който излиза и няма натъпкване обратно, извива се от тая бутилка като един аромат на риба с изцъклени очи и те удря челно в носа... Но добрата новина е, че така мирише само в клуб Програмисти. Тук мирише на скъпа кожа, скъпи парфюми и скъпи пури. Нека посветим тази тема на добрите обноски, на стила, на възпитаните джентълмени и най-вече на ароматите.
Аз в момента съм с Madame на Gaultier. Това е един от онези парфюми, след които мъжете се обръщат, а някои направо правят обратен и започват да левитират в унес. Кой е вашият аромат? Споделете го, искам да ви помириша.
The world of dew
A world of dew it is indeed.
And yet, and yet...
|
Парфюмът
(keep the change)
