Много е странно, поне за мен. И сякаш в случая не става дума за конкретни черти, а по-скоро за почти неуловими нюанси в поведението. Последният уикенд е поредният пример. Бяхме на другия остров в нашия щат, където много български студенти ходят на бригада. И в ресторанта, в който обядвахме, просто бях убедена, че три от децата - хост, хостеса и една сервитьорка, са българи - без дори да съм ги чула, за да знам имат ли акцент. Всъщност за сервитьорката не бях 100% сигурна, но пък мъжът ми беше. И като ни донесоха сметката попитах сервитьора ни и бинго! Бяхме познали и за тримата. То всъщност най-големият майтап беше, че самият сервитьор се оказа от македонски произход (трето поколение обаче) и даже за доказателство ми показа шофьорската си книжа, за да видя, че второто му име е Благой. Та на излизане изненадах хоста, поздравявайки го на български и той много се изненада. Каза, че според него също българите сме си личали, но за мен никога бе би могъл да предположи. Не знам дали това е комплимент . На всичко отгоре се оказа, че имаме общи познати - едно друго българче, която миналата година беше автобусен шофьор на същия остров и понеже ние тогава ходехме там почти всеки уикенд, редовно го засичах. Светът определено е малък....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите