Ме наведоха пак на една мисъл, която ме светна по кратуната това лято. Докато живеех в България никога не съм мислела, че като нация имаме някакви типични черти (на лицето имам предвид), които ни отличават. Обаче явно имаме. А може би не са само чертите, а и изражението, жестовете, усмивките (или липсата им). Там, където ходихме на почивка това лято, имаше страшно много български студенти на лятна бригада. Още при влизането в магазин или ресторант почти безпогрешно разпознавах кои са "нашите" хора. И то преди да е имало какъвто и да било контакт, така че не съм ги разпознавала по акцента. Даже един ден по тротоара срещу нас се носи една девойка и с мъжа ми само се погледнахме и се ухилихме без грам съмнение, че въпросното създание ми е сънародничка и sure enough, като се разминахме обектът говореше по клетъчния си телефон на чист български (е, със доста сериозен "морски" диалект - т.е. меко, но все пак).

Ти забелязвал ли си подобно нещо?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите