Нали си съгласна с мен, че "свободна страна" не значи да си правиш каквото си искаш. За всяко нещо си има ред. Така е и с името.

ТИ не можеш да решаваш как да наричаш някого. Това го решават родителите му. По-късно, когато този Някой стане пълнолетен и не си харесва името, може да смени кръщелното си име с друго. Но това не се прави от тебе. Нито от мене. ТИ можеш да си измислиш някакво обръщение към него, дори прякор, но това не е същото.
По тази логика излиза, че аз може да се казвам напр. Павлина, но ти може да решиш да ме наричаш Иванка.
Разбираш ли сега защо ТИ не можеш да решиш как да наричаш някого и да очакваш той и останалите да те разберат.
Това, което обсъждаме с теб няма нищо общо с формирането на вкуса и поведението, а езиков проблем.
Утре можеш да решиш да наричаш масата стол, а столът маса. Няма проблем, направи го. Свободна страна сме. Въпросът е, че това ще си го знаеш само ти. Т.е. останалата част от обществото няма да го е възприело и така езикът няма да изпълни своята основна функция - комуникативната.

Впрочем, нека не забравяме откъде тръгна спорът ни. Ставаше въпрос, че ти малко злобничко, по моя преценка се опита да изсъскаш, че истинското име на Дарина било ДаринКа. Ако ще и Керанка да е Дарина Павлова си остава Дарина Павлова, кой колкото си иска нека си злобее и ако може, нека надмине нейната класа.

Ако пък ти искаш аз да те разбера, пиши на кирилица и се въздържай от неуместни препоръки.