Многои благодаря за добрия отговор.
Всъщност ти си прав за много от нещата- моята теза бе че като се продава една фирма трябва да се продава с поне някаква изгода, а не със сума ти компромиси от наша страна.
Преди две години предложението са БТК беше някъде 600млн$, и тогава това се водеше ниска цена.
Сега условията са-(явно си ги чел ама все пак):
1.продажна цена-около200 млн$-при годишна печалба на БТК (в последните няколко години) около 130млн$ (чисто)
2.План за съкращения на 9000 работни места.
3.Ценови план- от 8.5 ст.импулс на 20ст.импулс
4.България се отказва от печалбата си от своите 40% за следващата година (около 52млн$)
5.България се задължава да плаща три поредни години по 80млн$ на година на екип които да ръководи БТК (значи общо 240млн$)-независимо че вече не е основен собственик.
Ясно е че равносметката е с минус за нас. А между другото е имало и план за продажба на БТК за 1лев- сега, разбирам да има големи дългове, но това не е така.
И най-накрая все пак знаем едно нещо- ако една приватизационна сделка се извършва при толкова компромисна цена, то поне фирмата купувач се задължава да запази работните места, евентуално да открие нови, решава се въпроса и за бъдещата цена на предлаганата услуга, поемат се ангажименти за бъдещо инвестиране (например 3ти моб оператор),и т.н.
Другия вариант накратко е такъв - фирмата си плаща една тлъста сума, а след това си прави каквото си иска(грубо казано).
Колкото и БТК да е на път да загуби абонати трябва да се знае че тези хора купуват една фирма с множество абонати на които им трябват години за да се преориентират.
това е засега