Ного си прав, за съжаление:( А за още по-голямо съжаление, сега по стар български обичай( сигурно още от Кубратово време ) почваме да се плюем един - другиго:(((((( Вижте статията "Допингът в щангите като изкуствената засада във футбола" от "7 дни спорт" :

Отнесоха го тези, които са най-малко виновни в случая - състезателите
Петър Захариев

Какво е общото между правилата във футбола и тези във вдигането на тежести. На пръв поглед нищо, но след цирка, който се разиграва в Сидни, май не е точно така. Едната страна на конфликта - Международната федерация и МОК, се опитва да убеди света, че щангистите ни взимат допинг, докато нашите са категорични, че става въпрос за провокация.
Въпросът е на кого ще се повярва в случая, а отговорът е - не на нас. Защото допингът винаги е свързван с такива като нас и някой трябваше да внимава. Същото е във футбола - когато играеш на ръба на засада, винаги рискуваш някой съдия да вдигне флага и да спре атаката ти, дори тя да е била редовна. А във вдигането на тежести от известно време насам флагът стои вдигнат високо и някой просто трябваше да го види. И да се усети навреме.
И този някой е не друг, а Иван Абаджиев. Старшията отлично знае какво взимат неговите възпитаници и знае, че при провал главният виновник ще е именно той. А твърденията, че някой външен човек е сипал забранените вещества в храната на нашите, е направо смешно. Може би този същият някой бе виновен за провала в Сеул, където се разминахме само с 2 отнети медала. Просто Иван Абаджиев отново се подигра с труда на щангистите, като самите те вече открито негодуват срещу методите му на управление. Вината за позорното изгонване на щангистите ни от Сидни е най-вече негова, но дял имат и още някои т. нар. спортни началници.
За Сидни заминаха какви ли не туристи, които харчат държавни пари, а хората, от които имаме нужда там, останаха в България. Точно тези туристи предпочетоха да си направят парти в олимпийското село и между другото решиха, че е по-добре да изтеглят отбора ни от участие. Как пък един от тях не излезе и не обясни за какво точно става въпрос.
Светът обаче ще запомни имената на тези, които бяха хванати с допинг. Тях никой не ги пита как са стигнали до това ниво. Почти денонощно блъскане в залата, дълги лагер-сборове далеч от семейството и приятелите. На тях им бе отнета една от малкото радости, които получават - олимпийския медал. И се оказва, че са блъскали за едното нищо. Тях не ги и питат какво пият, защото се знае - това, което им дадоха докторът и треньорът. Малцина са тези, които си позволяват да се отклонят от системата. Но щом и от тях някои успяват, значи, че е време системата да бъде променена. А с нея и изпълнителите начело със старши треньора, неговите помощници и всички останали. Дори и тези, на които дълги години се възхищавахме, а сега се опитват да се правят на началници. След този провал май наистина трябва да започнем от нулата. Същата нула, която е най-големият кошмар за щангистите.