ЗАЩО НЕ НИ ВЯРВАТЕ?! Георги Ушев НОЕ 93 В апартамента явно живееше голям човек. Така обявяваше табелката - "Академик Професор Еди-кой-си". Внушителни титли, смазали с тежестта си метала на месинговата плочка. Пред погледа на един американец, за голяма жалост, месинговата плочка - вкупом с внушителните титли и рекламираното величие на притежателя им - се губеше измежду люспите от белеща се боя по вратата. "Беден интелектуалец, чиито идеали го препъват в икономическото бойно поле", опита се да ми пошушне привичката от моето американско имигрантство да търся човещината в нечия бедност. Докато не забелязах разръфания мръсен парцал, изритан пред прага, и мръсните мазни петна около бравата на вратата. Изтривалката бе покрита с кора от изсъхнала и излъскана кал. Вятърът, веещ в коридора през счупения стълбищен прозорец, клатеше изгорялата крушка, увиснала през дупката в строшения лампен глобус. Едно е бедност, друго е свинщина! "Балканджийски бомбаст", отговорих си, и прочетох отново възхваляващата месингова плочка с подигравка.