TARA, ти май не работиш в собствен магазин ами някой непознат ти плаща заплатата?? И ти смяташ, че за мизерните пари които получаваш не си длъжна да търпиш прищевките и капризите на купувача? Ако греша и ти въртиш собствен бизнес, явно някои основни неща ти се губят. Те тия глупавите американци, взели че измисляли някакви правила, от рода на "Клиентът винаги е прав". И е така. Наркоманите ги слагам в категорията на крадците, не на клиентите. Но всички останали групи (според класацията на IRA) са клиенти. Не е важно че няма да купят сега. Важното е така да ги прикоткаш че да се върнат отново. Когато пазарувам в квартала пазарувам задължително от едни и същи хора. Когато си купувам части за компютъра пазарувам от една фирма. И през цялото време само чакам нещо да не ми хареса, някои да реши че му досаждам и се махам завинаги (говоря конкретно за компютрите). Смених 3-4 фирми, а на последната досега лично или за приятели съм направил поне 4000-5000$ оборот. Ако са достатъчно глупави да ме изпуснат, ще си давам парите другаде. Клиентът е човека с парите, а вие трябва да му ги измъкнете - не е лесно, но който го може... Нищо че няма пари в момента, ако му хареса ще се върне! И много, ама много мразя някой да ме пита какво обичам докато гледам. Достатъчно е с усмивка да ми каже добър ден и с усмивка да ме изпрати ако нищо не харесам. Имам си уста, мога да попитам ако нещо ме интересува. Имаше един такъв на Славейков, само чака да се загледаш на сергията и започва да ти сваля звезди от небето и да те агитира. Веднъж ме излъга така да купя един боклук и оттогава като минавам само му се усмихвам и пазарувам от другаде. Накратко: Купувача е шефа а продавача е подчинения. Никак не върви подчинения да прави фасони, защото иначе ще остане без работа.