Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 19:43 30.03.20 
Клубове/ Мнения / Вашето мнение Всички теми Следваща тема Пълен преглед*
Информация за клуба
Тема Старата тлееща рана...
Автор Св. Скромни ()
Публикувано07.02.00 20:24  



НЕОСВЕДОМЕН ПОГЛЕД ВЪРХУ ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО В САЩ Георги Ушев 15 СЕП 92 Напоследък в САЩ е пълно със статий, изказвания, проучвания, и констатаций относно американското здравеопазване. Всичките са блестящо осведомени с безброй статистически цифри, таблици, анкети, и анализи. Авторите им са все видни, високо-поставени личности с изграден солиден авторитет. Изобщо хора, които едва ли някога влизат в допир с ежедневието на масата от останалите 99: американци, за чието съществуване те явно научават само чрез любимите си статистически справочници. По тази причина не е зле на света да се появи статия, написана от обикновен, земен, некомпетентен американец. Човек, който е така неосведомен, че съди за американското здравеопазване по света около себе си, а не от безлични, безчувствени, и често безпочвени числа. На теория, всеки американец има достъп до медицинско обслужване. За най-бедните обслужването се заплаща от щатските системи по обществена сигурност. По-богатите или плащат за обслужването от джоба си, или чрез закупуването на здравни осигуровки. А още по-привилегированите американци, какъвто съм например аз, получават здравна осигуровка като част от трудовото възнаграждение. Практически теорията, де юре, е отразена в действителността. При което изниква въпросът: Защо много американци са, де факто, без достъп до медицинско обслужване? И отговорът, както ще стане ясно, лежи в определението на термина "медицинско обслужване". Основната точка, от която се изхожда в САЩ при въпросите със здравеопазването, е, че медицинското обслужване не е част от гражданските права на американеца. Ако нещо не е право, то е привилегия. И привилегийте, както е всеизвестно, са играчка на контролиране, видоизменяне, ограничение, и пре-определяне. Наше познато семейство, много бедни, искат да имат деца. Съпругата се нуждае от лечение, което струва около 4 200 долара. Щатската здравна осигуровка за бедни отказва да плати за такова лечение, защото проблемът "не застрашава живота" на жената. Когато преди година съпругът, след падане, пострада със спукани ребра, осигуровката за бедни пак не плати и цент. Намериха, че стойността на двете семейни разнебитени коли, плюс стойността на покъщината (например, картонена маса и издънен креват) надвишава дадена допустима сума. Семейството, с други думи, не е знаело че съвсем не е бедно, и платиха от свой джоб 300 долара за рентгеновата снимка и бинтоването. (Съпругът не посмя да отиде на преглед за да се разбере дали ребрата му са зараснали правилно, тъй като не можеше да плати нови 200 долара.) Това не е ново развитие. Когати през 1979 брат ми, тогава на 8 години, легна болен с коремно възпаление, осигуровката за бедни не плати нищо от сметката за 1 300 долара (в днешни пари 4 500). Да, бяхме "истински" бедни (спяхме в гардеробите за топлина, понеже нямахме 35 долара за депозит за отоплителна газ), но бяхме изпуснали срока за подаване на нужните формуляри и книжа... Някои американци, с много цинизъм и с още повече горчивина, смятат, че такива увъртания са просто системна дискриминация против бялите американци. Наистина черните, мексиканските, и подобни американци - даже нелегалните мексикански имигранти! - изглежда имат по голям успех с получаването на помощ от осигуровката за бедни. Но както вече подчертах, моят възглед е доста неосведомен! Моето сегашно положение, от друга страна, съвсем не е за оплакване. Ако аз или член от семейството ми се разболее, клиниката за общи прегледи е на 15 км, а болницата на 20 км, и достъпът ни до тях е въпрос на телефонен повик. (Защо чак толкова далече? Защото имаме една от най-добрите здравни осигуровки ако не в САЩ, то поне в Калифорния, и не всяко здравно заведение отговаря на нужните стандарти.) До миналата година лечението ни беше напълно безплатно, и плащахме само първите 5 долара от цената на всяко лекарство. Вече плащаме 10 долара за всяко посещение и 7 долара за всяко лекарство. (Защо е промяната? Защото работодателят ми вижда, че в резултат на сегашната депресия би могъл да ме задържи на работа и с по-малки облаги. Които, както се говори, е възможно да бъдат намалени още повече.) При все това, нашето здравно обслужване е абсолютно прекрасно! Липса на лекарства, на специалисти, или на каквато и да е медицинска апаратура е нещо немислимо. А някакъв бюрократ да окачествява заболяванията ни като "застрашаващи" и "други", или да оценява стойността на притежанията ни е унижение, нечувано и неподобаващо за хора от нашата класа. Някъде между бедните ни познати и нас е масата американци, неочакващи ни най-малката помощ от системата за обществена сигурност, но пък неспособни да плащат вноската от 1 500 долара месечно, която е цената на нашата осигуровка, купена на частно. Всред тази маса хора, около 200 000 000, всеки по свой начин подсигурява достъпа си до медицинско обслужване. Много хора, тези с комарджийски инстинкт или по-бедните, са без всякаква здравна осигуровка. Те се молят дневно за добро здраве и не искат - или не смеят - и да мислят какво ще им се случи ако легнат болни. (Един ден в болница - само за стаята - е над 200 долара. Ако докторът си покаже носа през вратата - още 200. Ако те и прегледа - стана хилядарка... Една операция от апендисит е от 10 - 15 000 долара. Раждане, без усложнения, е от 2 500 до 5 000, а с усложнения - от 4 000 нагоре, високо нагоре!) В такива условия едно заболяване означава банкрут и започване от икономическата нула. Повечето хора получават чрез работата си или си купуват разни евтини здравни осигуровки. Те четат и пре-прочитат условията на осигурователните договори, и се молят когато се разболеят да не се окаже, че според клауза А, параграф Б, точка В в договора точно тази болест не е покрита. Както стана с наш познат, собственик на работилница и уж способен да купи сносна осигуровка. След операция от херния осигуровката намери повод да не плати, и чак след заплаха от съдебно дело осигуровката "се съгласи" да плати почти цялата договорена сума от 80% от сметката. Операция на варикозни вени, източници на тромбози, на една наша позната бе окачествена като "козметична" мярка, и осигуровката отказа да плати. Жената няма пари да води съдебни дела, и по всичко личи, че сама ще плати 4 000 долара за "козметичната" операция на тромбозиращите вени... По-заможните и по-образованите американци купуват скъпите осигуровки, разбират точно под какви договори се подписват, и живеят в едно сравнително спокойствие. Сравнително, понеже след всяко заболяване осигуреният може да е "ре-класиран" като по-рискован случай, със съответното поскъпване на осигуровката или направо изключване от нея. Цената, или качеството, на една здравна осигуровка не се отразява единствено върху видовете медицинско обслужване, за които тя плаща, или върху количеството на изплатените суми. Качеството на здравната осигуровка определя качеството на здравните заведения, където осигуреният е допуснат. Думата "допуснат" звучи силно, но значението й е буквално. При търсенето на медицинска помощ отговорът на въпроса "Коя е Вашата осигуровка?" често определя дали пациентът ще бъде приет за лечение или ще бъде препратен до по-евтино, по-бедно, и направо по-долно заведение. Скъпите здравни заведения, оборудвани с модерна апаратура и с добри лекари, не приемат евтините здравни осигуровки, освен ако пациентът изрично не заяви, че лично ще плати и не докаже, че е способен за това. (Да, в приемните формуляри има въпроси относно банковите сметки и паричното състояние!) Човещината е прекрасно нещо, но медицинските заведения се строят, екипират, и оперират с пари, а не с човещина. За да е успешна в една свободна пазарна икономика, поправката на хора, както поправката на коли и както всеки друг занаят, трябва да е основана не върху мекостта на човешките чувства, а върху хладнокръвно деловодство, което се очаква да донесе печалба за капиталовложителите си. Независимо от всичко това, повечето американци оцеляват без значително заболяване да края на живота си. Голяма част от ималите нещастието да се разболеят успяват да се справят, къде с помощта на осигуровките, къде без нея, с огромните здравни сметки. Потресаващите случаи на хора, смазани икономически след тежко заболяване или направо разорени, явно все още не са достатъчно много за да повлияят върху националната психика, че американското здравеопазване е в изправност, и даже ако не е, във всеки случай е "най-доброто в света". Тази психика бе оправдана докато американецът имаше малко задължения към държавата си - като например малка данъчна повинност - и не очакваше държавата да отвърне със задължения към него. Също в помощ на тази психика беше американската културна изолация, подсигурила успеха на насажданата от поколения вяра в "тоталното световно водачество" във всички и всякакви сфери на човешкото развитие. Все пак, американската национална психика по въпроса на здравеопазването започва да се напуква от едно едва-доловимо, но все по-смело изразено недоволство. Американската данъчна повинност - федерална, щатска, околийска, градска, потребително-областна, и т.н. и т.н. - е огромна, и очакванията от държавата са съответно повишени. Американците, посетили Западна Европа, както и западно-европейските посетители тук, носят зародиша на идеята, че в новите икономически условия и държавата има задължения към гражданите си, между които е подсигуряването на човешкото здраве. Трудно е да се убеди един американец, който губи повече от половината от работоспособния си живот в погасяване на безбройни данъчни тегоби, че управляващото го общество не му дължи някаква елементарна отговорност към здравето и спокойствието му. Достига се до там, че американци от германски, френски, и друг западно-европейски произход по какъв ли не начин се опитват да поддържат гражданството си в майката страна за да си подсигурят достъп до западно-европейското здравеопазване. Мой професор в университета посети Европа с ирландски паспорт, че във Франция да получи операция против раков тумор. Операцията, макар и от години провеждана в Западна Европа, за САЩ бе окачествена като "експериментална", следователно неплатима от здравната осигуровка на професора, и щеше да го разори ако бе проведена в САЩ. Здравеопазването в САЩ, ако се съди по живота на масата американци, е един извънредно болезнен и оспорван въпрос. Може би дори неуреден въпрос! Но това е само моя личен възглед, който, както вече казах още в началото, е твърде неосведомен.

Цялата тема
ТемаАвторПубликувано
* Старата тлееща рана... Св. Скромни   07.02.00 20:24
. * Старата тлееща рана... Aussie   08.02.00 08:52
. * Хитрата сврака с двата крака! Св. Скромни   08.02.00 18:01
. * Старата тлееща рана... Оптимист   09.02.00 19:45
. * Цената на стаята беше цитирана пряко... Св. Скромни   09.02.00 21:39
. * Strashna statia! FonManiac   14.02.00 01:45
. * V Zapadna Evropa pepo   15.02.00 01:07
. * Много благодарности! Св. Скромни   15.02.00 17:53
. * Старата тлееща рана... Stefan d-r Dimiter Tcholakov   16.02.00 16:49
. * Старата тлееща рана... Оптимист   16.02.00 22:16
. * Препечатвам ги, да! Св. Скромни   16.02.00 23:42
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2020 Dir.bg Всички права запазени.