НЕОСВЕДОМЕН ПОГЛЕД ВЪРХУ ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО В САЩ Георги Ушев 15 СЕП 92 Напоследък в САЩ е пълно със статий, изказвания, проучвания, и констатаций относно американското здравеопазване. Всичките са блестящо осведомени с безброй статистически цифри, таблици, анкети, и анализи. Авторите им са все видни, високо-поставени личности с изграден солиден авторитет. Изобщо хора, които едва ли някога влизат в допир с ежедневието на масата от останалите 99: американци, за чието съществуване те явно научават само чрез любимите си статистически справочници. По тази причина не е зле на света да се появи статия, написана от обикновен, земен, некомпетентен американец. Човек, който е така неосведомен, че съди за американското здравеопазване по света около себе си, а не от безлични, безчувствени, и често безпочвени числа. На теория, всеки американец има достъп до медицинско обслужване. За най-бедните обслужването се заплаща от щатските системи по обществена сигурност. По-богатите или плащат за обслужването от джоба си, или чрез закупуването на здравни осигуровки. А още по-привилегированите американци, какъвто съм например аз, получават здравна осигуровка като част от трудовото възнаграждение. Практически теорията, де юре, е отразена в действителността. При което изниква въпросът: Защо много американци са, де факто, без достъп до медицинско обслужване? И отговорът, както ще стане ясно, лежи в определението на термина "медицинско обслужване". Основната точка, от която се изхожда в САЩ при въпросите със здравеопазването, е, че медицинското обслужване не е част от гражданските права на американеца. Ако нещо не е право, то е привилегия. И привилегийте, както е всеизвестно, са играчка на контролиране, видоизменяне, ограничение, и пре-определяне. Наше познато семейство, много бедни, искат да имат деца. Съпругата се нуждае от лечение, което струва около 4 200 долара. Щатската здравна осигуровка за бедни отказва да плати за такова лечение, защото проблемът "не застрашава живота" на жената. Когато преди година съпругът, след падане, пострада със спукани ребра, осигуровката за бедни пак не плати и цент. Намериха, че стойността на двете семейни разнебитени коли, плюс стойността на покъщината (например, картонена маса и издънен креват) надвишава дадена допустима сума. Семейството, с други думи, не е знаело че съвсем не е бедно, и платиха от свой джоб 300 долара за рентгеновата снимка и бинтоването. (Съпругът не посмя да отиде на преглед за да се разбере дали ребрата му са зараснали правилно, тъй като не можеше да плати нови 200 долара.) Това не е ново развитие. Когати през 1979 брат ми, тогава на 8 години, легна болен с коремно възпаление, осигуровката за бедни не плати нищо от сметката за 1 300 долара (в днешни пари 4 500). Да, бяхме "истински" бедни (спяхме в гардеробите за топлина, понеже нямахме 35 долара за депозит за отоплителна газ), но бяхме изпуснали срока за подаване на нужните формуляри и книжа... Някои американци, с много цинизъм и с още повече горчивина, смятат, че такива увъртания са просто системна дискриминация против бялите американци. Наистина черните, мексиканските, и подобни американци - даже нелегалните мексикански имигранти! - изглежда имат по голям успех с получаването на помощ от осигуровката за бедни. Но както вече подчертах, моят възглед е доста неосведомен! Моето сегашно положение, от друга страна, съвсем не е за оплакване. Ако аз или член от семейството ми се разболее, клиниката за общи прегледи е на 15 км, а болницата на 20 км, и достъпът ни до тях е въпрос на телефонен повик. (Защо чак толкова далече? Защото имаме една от най-добрите здравни осигуровки ако не в САЩ, то поне в Калифорния, и не всяко здравно заведение отговаря на нужните стандарти.) До миналата година лечението ни беше напълно безплатно, и плащахме само първите 5 долара от цената на всяко лекарство. Вече плащаме 10 долара за всяко посещение и 7 долара за всяко лекарство. (Защо е промяната? Защото работодателят ми вижда, че в резултат на сегашната депресия би могъл да ме задържи на работа и с по-малки облаги. Които, както се говори, е възможно да бъдат намалени още повече.) При все това, нашето здравно обслужване е абсолютно прекрасно! Липса на лекарства, на специалисти, или на каквато и да е медицинска апаратура е нещо немислимо. А някакъв бюрократ да окачествява заболяванията ни като "застрашаващи" и "други", или да оценява стойността на притежанията ни е унижение, нечувано и неподобаващо за хора от нашата класа. Някъде между бедните ни познати и нас е масата американци, неочакващи ни най-малката помощ от системата за обществена сигурност, но пък неспособни да плащат вноската от 1 500 долара месечно, която е цената на нашата осигуровка, купена на частно. Всред тази маса хора, около 200 000 000, всеки по свой начин подсигурява достъпа си до медицинско обслужване. Много хора, тези с комарджийски инстинкт или по-бедните, са без всякаква здравна осигуровка. Те се молят дневно за добро здраве и не искат - или не смеят - и да мислят какво ще им се случи ако легнат болни. (Един ден в болница - само за стаята - е над 200 долара. Ако докторът си покаже носа през вратата - още 200. Ако те и прегледа - стана хилядарка... Една операция от апендисит е от 10 - 15 000 долара. Раждане, без усложнения, е от 2 500 до 5 000, а с усложнения - от 4 000 нагоре, високо нагоре!) В такива условия едно заболяване означава банкрут и започване от икономическата нула. Повечето хора получават чрез работата си или си купуват разни евтини здравни осигуровки. Те четат и пре-прочитат условията на осигурователните договори, и се молят когато се разболеят да не се окаже, че според клауза А, параграф Б, точка В в договора точно тази болест не е покрита. Както стана с наш познат, собственик на работилница и уж способен да купи сносна осигуровка. След операция от херния осигуровката намери повод да не плати, и чак след заплаха от съдебно дело осигуровката "се съгласи" да плати почти цялата договорена сума от 80% от сметката. Операция на варикозни вени, източници на тромбози, на една наша позната бе окачествена като "козметична" мярка, и осигуровката отказа да плати. Жената няма пари да води съдебни дела, и по всичко личи, че сама ще плати 4 000 долара за "козметичната" операция на тромбозиращите вени... По-заможните и по-образованите американци купуват скъпите осигуровки, разбират точно под какви договори се подписват, и живеят в едно сравнително спокойствие. Сравнително, понеже след всяко заболяване осигуреният може да е "ре-класиран" като по-рискован случай, със съответното поскъпване на осигуровката или направо изключване от нея. Цената, или качеството, на една здравна осигуровка не се отразява единствено върху видовете медицинско обслужване, за които тя плаща, или върху количеството на изплатените суми. Качеството на здравната осигуровка определя качеството на здравните заведения, където осигуреният е допуснат. Думата "допуснат" звучи силно, но значението й е буквално. При търсенето на медицинска помощ отговорът на въпроса "Коя е Вашата осигуровка?" често определя дали пациентът ще бъде приет за лечение или ще бъде препратен до по-евтино, по-бедно, и направо по-долно заведение. Скъпите здравни заведения, оборудвани с модерна апаратура и с добри лекари, не приемат евтините здравни осигуровки, освен ако пациентът изрично не заяви, че лично ще плати и не докаже, че е способен за това. (Да, в приемните формуляри има въпроси относно банковите сметки и паричното състояние!) Човещината е прекрасно нещо, но медицинските заведения се строят, екипират, и оперират с пари, а не с човещина. За да е успешна в една свободна пазарна икономика, поправката на хора, както поправката на коли и както всеки друг занаят, трябва да е основана не върху мекостта на човешките чувства, а върху хладнокръвно деловодство, което се очаква да донесе печалба за капиталовложителите си. Независимо от всичко това, повечето американци оцеляват без значително заболяване да края на живота си. Голяма част от ималите нещастието да се разболеят успяват да се справят, къде с помощта на осигуровките, къде без нея, с огромните здравни сметки. Потресаващите случаи на хора, смазани икономически след тежко заболяване или направо разорени, явно все още не са достатъчно много за да повлияят върху националната психика, че американското здравеопазване е в изправност, и даже ако не е, във всеки случай е "най-доброто в света". Тази психика бе оправдана докато американецът имаше малко задължения към държавата си - като например малка данъчна повинност - и не очакваше държавата да отвърне със задължения към него. Също в помощ на тази психика беше американската културна изолация, подсигурила успеха на насажданата от поколения вяра в "тоталното световно водачество" във всички и всякакви сфери на човешкото развитие. Все пак, американската национална психика по въпроса на здравеопазването започва да се напуква от едно едва-доловимо, но все по-смело изразено недоволство. Американската данъчна повинност - федерална, щатска, околийска, градска, потребително-областна, и т.н. и т.н. - е огромна, и очакванията от държавата са съответно повишени. Американците, посетили Западна Европа, както и западно-европейските посетители тук, носят зародиша на идеята, че в новите икономически условия и държавата има задължения към гражданите си, между които е подсигуряването на човешкото здраве. Трудно е да се убеди един американец, който губи повече от половината от работоспособния си живот в погасяване на безбройни данъчни тегоби, че управляващото го общество не му дължи някаква елементарна отговорност към здравето и спокойствието му. Достига се до там, че американци от германски, френски, и друг западно-европейски произход по какъв ли не начин се опитват да поддържат гражданството си в майката страна за да си подсигурят достъп до западно-европейското здравеопазване. Мой професор в университета посети Европа с ирландски паспорт, че във Франция да получи операция против раков тумор. Операцията, макар и от години провеждана в Западна Европа, за САЩ бе окачествена като "експериментална", следователно неплатима от здравната осигуровка на професора, и щеше да го разори ако бе проведена в САЩ. Здравеопазването в САЩ, ако се съди по живота на масата американци, е един извънредно болезнен и оспорван въпрос. Може би дори неуреден въпрос! Но това е само моя личен възглед, който, както вече казах още в началото, е твърде неосведомен.

Kato cheta tova se plasha, zahtoto zdraveopazvaneto v Australia postepenno zapochva da napodobiava tova v USA. Vse poveche bolnici gi privatizirat. Ako imash zdarvna osigurovka shte te priemat i lekuvat momentalno, no ako niamash i ne si speshen sluchai moze da chakash s godini. Viarno che e bezplatno stiga da dochakash. Federalnoto pravitelstvo vmesto da se opita da opravi zdravnata sistema recsi da dade 30% ot vnoskite v chastni osiguritelni fondove kato tax deduction i da nasarchava horata da si kupuvat chastni osigurovki. Izglezda obache che na horata im pisva, zashtoto na minalite izbori shtatskoto pravitelstvo si zagubi rabotata - edna ot glavnite prichini beshe che iskashe da privatizira bolnicite. Ne izglezda obache che neshtata shte se opraviat. I shtatskia i federalnia budget sa v surplus, no nikoi ne govori za davane poveche pari na zdravnata sistema. Problema e che edno pravitelstvo vavede nepopuliarni zakoni, opoziciata go opluva i specheli sledvashtite izbori , no ne promenia zakonite deto sa opluli.

Примерно, в САЩ СНАБДЯВАНЕТО на пазарната икономика с лекари е комунистическо. Американската Медицинска Асоциация (АМА) контролира, практически, колко нови лекаря да бъдат допуснати да влязат в пазара. Но ЦЕНАТА на лекарските услуги е капиталистическа. Вдигаш я до колкото потребителят може да понесе. Такова несъотвествие на снабдяване с ресурс и неговата цена хич не е в крачка с идеите за "свободен пазар" на една "пазарна икономика". Ако снабдяването на пазара с нови лекари беше свободно, щеше да се получи наплив от ново-завършили лекари, чиито увеличен брой щеше да понижи медицинските цени... И щеше да последва нормално пазарно уравновесяване. Но такова няма, и АМА подсигурява един хроничен НЕДОСТИГ на лекари в САЩ. Защо АМА има права и правомощия, нагледно в разрез със САЩ конституция? Защото е заработила върху САЩ правителствената система (демек ръси пари по нея) от доста много, много години. И веднъж подсигурила забогатяване на членовете си, не е изпуснала това да доведе до завишени ресурси към "политическо влияние" - и така във вълшебен кръг. Тук също им писва на хората. Но, за жалост, по отчаяния начин. Познат на българите. В смисъл, народът вече няма надежда за подобрение в медицинското обслужване, говорим за масите хора. Но като на тях ще им е зле, защо на докторята да им е добре! Масата американци няма много за губене от това балканско разсъждение. Но докторята имат какво да губят, и то доста. И от доста години вече в САЩ набират пара какви ли не "реформи", практически в никаква помощ към масата американци, но постепенно нахлузващи социализиран хомот върху докторята. (Аз трябва да внимавам в моето отношения по тези неща, защото родителите ми работеха във военна болница!) И както започна, със "защо на мен да ми е зле, а не теб да е добре", така и се развива. За жалост. И в медицината отиваме към... комунизъм. И на всички ще ни е зле. А трябваше да отидем към капитализъм, че да се махне контрола с лекарското снабдяване от АМА... Защото проблемът не са цените, а контролът на ново-постъпващи лекари. Но отчаяни хора нямат нито време, нито желание да мислят за далечно бъдеще! Изглежда комунистическите наклонности са най-първобитния - и най-лесно хрумващ - подтик на човечеството...

Св.Скромни, Защо не го публикуваш и в клуб Емиграция? Мястото му е и там! Само на едно място тази информация накуцва, по моя преценка. И то е в изречението: (Един ден в болница - само за стаята - е над 200 долара.) Къде са тия евтини стаи? Да не би да говори за някоя малка клиника в "strip shopping mall"? През 82 год. взезнах в болница да се оперирам от херния (hernia repair). Още тогава легло-ден в стая с две легла беше $1000. Забележете също херния REPAIR се казва, ПОПРАВКА по нашенски. Все едно че ще поправят автомобил, както г-н Ушев сравнява. Иначе, чудесно е написан материала и много информативен. Съвсем не изглежда г-н Ушев да има неосведомен поглед (възглед). Може би и той скромничи ;-)

От Деловата Администраторка на нашата болница. Разговарях с нея защото имахме роднина, гостенка от България. Бременна; не много, но можеше да стане някоя случка... Та момичето да е спокойно, ходих да видя положението ако й се наложи преждевременно раждане. (Каквото слава Богу не се случи; бебето беше родено на време, след 3 месеца, в България.) Администраторката извади ценоразписа и цената беше Д200 на нощ за стаята. Сега, това е само стая с храна. Всичкото медицинско внимание беше допълнително. Включително да мине сестра да те пита "как си". Ако в цената за "стая" бъдат включени всичките номинални услуги - вече говорим Вашата цифра. Защото цялото преждевременно раждане, със 7 дни номинален престой (заради очаквани усложнения; за нормално раждане престоят е 1 ден) беше към Д6 хиляди. Като раждане, даже преждевременно, от делова страна изисква малко ресурси и е една от "евтините" употреби на "стая". (Даже някои болници, за свръх-богати пациенти, и навикнали на раздути до небето печалби, се мръщят на ражданията. Защото са сравнително евтини, и не им се изплащат... Не че богатите дами са се премъчили от раждане, да...) От това можем да се досетим за цената за "стая" след сложна процедура.

Pozdravjavam te! Tvojata statia mnogo mi haresa i kato stil na pisvane, i kato sadarjanie. Nikoga ne sum se zamisljal za tezi neshta. Taka kakto go opisvash, zvuchi ugasjavashto. Ako ne te zatrudnjava, napishi oshte neshto za situaciata otvud okeana, zashtoto samo chovek koito poznava neshtata i tuk (BG, Evropa) i tam (USA) moge da napravi dobur paralel i da pokage slabostite i predimstvata. Imam priatel koito zamina naskoro za USA, toi pishe che srednostatisticheskia amerikanec bil: 1. Debel. 2. Mnogo tup :).

Кой е напълнил главите на българите, ненапускали своята родина, че някъде там зад планини и морета има чудни страни, където усмихнати, компетентни лекари своевременно откликват на всяка болежка на пациента и дори лекуват такива болести като рак и инфаркт. ГЛУПОСТИ, глупости на търкалета дами и господа. Какви са реалностите: I. Великобритания: Изходна позиция, моя милост, легално работещ, плащащ отчисления за т.нар. NHS, National Health Service. На мен слава богу нищо не ми се случи но тъй като двете ми деца тогава на 4 и 7 години, току се разболяваха, не нещо кой знае какво, я носът ще им протече, я ще се разкихат, такива общи детски болежки. Значи имаме си ние т.нар GP (домашен лекар). Детето вдига температура, напр. 39, 39.5 градуса и кашля цяла нощ. Обаждаме се на GP и той, тоест неговата секретарка, ни уведомява че може да ни приеме в първият свободен момент, който се оказва след 2 седмици. А до тогава??? Кашляме и не спиме втора нощ, обаждаме се на секретарката, уви нищо не може да направи но ако нещата са много тежки, можела да ни даде рецепта. Отиваме да вземем рецептата, оказва се че е за около половин литър КАПОЛ. Това се предписва на детето и се казва да му се дава при положение че не са му видяли и очите. Взимаме капола от Boots (хубав магазин, да не си кривя душата). Лекуваме детето по бабешки, питаме насам натам, телефонни разговори с България и т.н. Детето се оправя. Идва заветният ден на прегледа, отиваме при GP, той ни поглежда от вратата и ни хвърля нова рецепта за капол, този път 1 литър. Това е прегледа. След месец пък другото дете, по същата схема и после пак и пак. Та обобщенията са следните: 1. GP никога не извади слушалки. Може би нямаше. А може би не знае какво е това. 2. Като дете вдигне 40 градуса, обикновенно му дават час за след 10 -14 дена. 3. Масово се дават огромни количества антибиотик. Например според това което ни предписваха, трябваше 3-4 месеца да смучеме този антибиотик. 4. Аз така и не видях нещо което и да наподобява лечение, нито някаква загриженост и такива други басни. 5. По домовете редовно раздават едни брошурки, които описват в какви случаи е допустимо да се обадим на лекар, иначе да не го беспокоим. Имаше разни такива бисери като "Ако кашляте повече от две седмици и плюете кръв, иначе не". Наслушах се и на кошмарни истории, като чакане за гинекологичен преглед 4 месеца, обдухване на пациент с температура с вентилатор (когато му дошъл часа за преглед) и други такива. II. Нидерландия: Пак аз, този път застрахован в AXA, плащам месечна вноска 150 гулдена на глава от семейството, за годината идва около 8000 гулдена. Това е много добра застраховка. Добра ама... Холандските лекари са друга история. Тук като правило хората не се лекуват, лекарите им казват че им няма нищо. Например имаш температура и кашляш. Нищо ти няма, ще каже леля доктор. Ще кашляш една две седмици, тогава се обади и ще му мислим. Или пък те боли нещо отляво, ами как ще те боли, я се стегни, млад човек си. В Холандските аптеки не можеш да си купиш лекарство, само ако ти е предписано от лекар. Странно се получава някак си, хашиша и канабиса са разрешени а антибиотиците например се дават само ако почнеш да мреш. До тогава се изчаква. И има списъци за чакане, за преглед при очен специалист се чака средно 6 (ШЕСТ) месеца. Дете с температура и доказано белодробно усложнение се приема от специалист след 30 - 45 дена и то след като GP се е обадил и е настоявал, за което смята че се е преработил. И една друга изгъзица, ако си с български паспорт и искаш да пребиваваш в Холандия повече от 3 месеца, като част от процедурата (за българи) трябва да се снимаш на рентген 3 пъти през първата година от пребиваването в страната, уж да не би да си болен от туберкулоза. Това е някаква много тъпа и безумна процедура за физическо ликвидиране на чужденците, по случайност промъкнали се през безкрайно сложната и продължителна визова процедура. Не признават нито манту нито други тестове. Искат да те снимат. Познавам една рускиня, която са настоявали и са я снимали докато е била бременна. "Поканите" за тези снимания идват от полицията за чужденци "vreemdelingen politie". И ако някой може да ми обясни защо снимат само българи а не англичани и американци и други такива. Че в UK са много по зле с туберкулазата отколкото в BG. Такива ми ти работи стават по света..... Прощавайте за правописните грешки

Ще отпечатам приключенията ви и ще ги покажа на съпругата. Много са интересни! Показват нашите проблеми в друга светлина... Както Кунчо Грозев бе писал, "дали дяволът е толкова черен зависи от светлината върху въпроса"... Това за аптеките в Холандия и невъзможността да си купиш лекарства без рецепта - същото е в САЩ. Без рецепта биват продавани съставки, грешно (или нарочно) наричани "лекарства", но в действителност не лекуват, а смекчават симптомите. С надежда чрез смекчаване на симптомите, тялото да се усети по-способно да се само-излекува. В Мексико можеш да си купиш каквото лекарство искаш без рецепта. Интересното е, че измежду милионите нелегални или полу-легални мексикански имигранти в САЩ, не знам един да е лекар! Значи, пълната свобода в това отношение, и по принцип в мексиканската медицина, не се отразява зле на мексиканските лекари... За разлика от социализираната икономика - която прокужда милиони други мексиканци... Та аз познавам доста американци, които ходят до Мексико за да купуват лекарства. И после да ги вмъкват (нелегално!) в САЩ... Бе трябва някой да яде бой по този въпрос! Въпросът е дали лекарите, които от алчност са поставили цялата медицина под егоистичен контрол, или политиците, които са допуснали лекарите да си шарят алчността така безнаказано... Но бой ще има! Както вече писах, гарантирано ще има бой по балканския принцип "ако на мен ми е зле, защо на теб да ти е добре". А може и по други принципи, тип социалистически...

Dali pischesch ili prepechatvasch tezi statii dragi Uchev ! Stefan d-r Dimiter Tcholakov 16 februari 2000 Sverige

Self experience is talking here!