Здравей, ЕТА ! Честита Нова Година ! Пожелавам ти много здраве и нови сърдечни приятели. Човекът от 21-ви век. Това не е абстрактно понятие от неопределеното бъдеще. Това сме ние – ти, аз, нашите деца, приятели, познати. И когато застанем на прага му и се питаме какъв ще бъде човекът на 21-ви век, ние всъщност се питаме – какво става с нас? Живота изтича безмилостно като пясък между пръстите, а ние, пришпорени като с камшик от обстоятелствата, забързани, угрижени, забравяме за себе си, за любовта, топлината, щастието …. Появили сме се на света за да вкусим от радостта и щастието, да обичаме и да бъдем обичани …Ако това го няма – тогава ЗАЩО ? За мен началото на новото хилядолетие минава като водораздел през средата на живота ми. Ако е отредено да го изживея докрай, разбира се. И началото на 2000–та година е добър повод за равносметка: на 40, с няколко псевдолюбови, две деца, “нормално” семейство : И ето ме в средата на живота. Жена, семейство, две деца и скромен дом, очукана кола превръщат ме във стълб на обществото… Младостта си отиде. И понесъл в раницата си отминали разочарования и глупави амбиции, прекрачвам в 21-ви век без илюзии, но с НАДЕЖДА. А иначе – по темата: координатната система, която сме избрали за отчитане на времето не е приложима за Човека. В кой век живеят индианците от джунглите на Амазонка или бушмените в Африка, не познаващи “благата” на цивилизацията? И по-нещастни ли са от това? Огледай се около себе си – между познатите и колегите ти има хора и от пещерната епоха (за които омразата,користолюбието и т.н.са основните мотиви в живота) и от (не)далечното бъдеще, за които …. Впрочем, смятам да спра до тук. И не защото няма какво да кажа. А защото не знам на кого го казвам. Малко съм ти ядосан. Поставяш темата като някой(я) даскал(ка) и чакаш кой от учениците ще напише по-умно съчинение. Поне поставяй оценки. Не искам да се правя на умник. Искам да разговарям. Но с кого? Кой(коя) си? Как живееш? Имаш ли мнение за това, което става с нас? Покажи се тогава. И какво значи Човека да стане по-съвършен? Като извинение за прямотата ще цитирам част от речта на вожда на команчите Десет мечки пред съвета на лечителите през 1867 година (това е документ, а не художествена измислица). Десет мечки говори пред събралите се племена и се обръща специално към представителите на Вашингтон с думите: “ Рекохте ми неща, които не ми харесват. Не бяха сладки като захар, бяха горчиви като кратуни. Казахте, че искате да ни пратите в резерват, да ни построите къщи и да направите лечителски колиби. Не ги искам. Родих се в прерията, когато вятърът вееше свободно и нямаше какво да пречупи слънчевата светлина. Родих се там, където нямаше прегради и се дишаше свободно. Искам да умра пак там, не между стени. Познавам всяко поточе и всяко дърво между Рио Гранде и Арканзас. Ловувал съм и живял в онзи край. Живях както моите деди и като тях бях щастлив. Когато бях във Вашингтон, Великият баща ми каза, че цалата земя на команчите е наша и никой не бива да ни пречи да живеем там. Защо тогава искате да напуснем реките, слънцето и вятъра и да заживеем в къщи? Не искайте от нас да се откажем от бизона заради овцата. Младежите са чули да се говори за това и сега са тъжни и гневни. Не го казвайте повече….” Както се вижда, “чудесата на цивилизацията" съвсем не са необходимо условие, за да бъдат хората щастливи. Тогава? Какво е щастие? Как да го постигнем? Кое е добро и кое – лошо? И как да ги познаем, Господи? … Много неща са на върха на езика ми, т.е. на върха на пръстите (пища на клавиатура все пак), но от мен, поне за сега – дотук. До скоро писане. Пако.