|
ЧИФТ ОБУВКИ?
Георги Ушев
15 ДЕК 2000
..."Когато ги чуя тия дришни, за управлението по закон, и за правосъдието, и за демокрацията, и други заебавки, и знаеш ли? Ще ми се, невъзможно е, но някак, да извикам, та всички тия майчеебци да ме чуят, да ги запитам "Чифт обувки?"
Баща ми беше контрактор. Строителен контрактор. Не в Калифорния, макар че и тук е същото, за големите булдозери. Но в други места, по- на изток, там по оная част на Америка - строителен контрактор се превежда "гъз-буза до мафията". Може да си вътре, в нашето семейство, ако си голям булдозер. Говорим голямите контракти, с голямите чували пари, с голямата игра. Защото мафия има и от тук, и от там. И контракторът, и под-контракторите, и профсъюзите... Къде погледнеш - нашето семейство! Всичко! Гъз-буза до гъз-буза! С федералните - измежду гъз-бузите. Обществената подредба, от гъз-бузи и гъз-дупки Значи, целият гъз вътре, в джоба на семейството. Цялата комбинация; цялото общество.
Сега, като ме гледаш и слушаш - не може баща ми да е булдозер, строителен контрактор значи, а аз така да изглеждам и така да говоря. Нямам я шлифовката. Не съм примерен гражданин. Имам билетчета за превишена скорост. И за други работи. Грубо говоря. Значи заключението е? Не съм в нашето семейство, това е заключението. А аз щом не съм - значи и баща ми не беше. Имаше работа с тях. Не им беше в джоба, но им беше в погледа, така да се каже. И в други неща. Но караше независим. Колкото може, нали?
Контрактор си - добре! Демокрация, нашата Америка! Закон има, разпоредби - следваш ги, контракторски лиценз вадиш! Управление по закон! Работи, системата. Лайната се отмиват в кенефа и изобщо правосъдие! Обаче искаш да строиш? А, бон джорно мой човек, какво става? Искаш строителен материал - добре, обаче тук доставки трябват, шофьорите са зли. Работниците са гъз-дупки. Строителните инспектори са хищни, ще ти разцепят гъза. Комитети по това, комисий по онова; застрахователни хиени, граждански активисти… Но няма страшно. НЯМА СТРАШНО! Ние сме до теб! Гъз-буза до гъз-буза! И става уреждането. Резнеш им, на нашето семейство. Разумно искаха, не като данъчните, федералните. И си вършиш строителството. Спокойно, да, обаче пей песни за нашето семейство - след като имаш работа с тях.
Ще набираш работници. Демокрация имаме, в Америка. Избор! На работници. Да назначаваш. И ей го "мафия-мобил"-ът, така го казвахме. Черният кадилак на профсъюза. Имаха и други коли, за тайни наблюдатели. Но книгите, разбираш: контрактори булдозери и профсъюзни водачи книги, от членските книжки, нали си от Луната; книгите си гладеха гъза с кадилака. Ей, мой човек, какво става? Всичките ти работници са от профсъюза, да? Ако да - ти си наш човек! Резнеш им дължимото, за книгата - и всичко точно! Американско правосъдие. Ако имаш работници без профсъюз - няма страшно! Имаш избор. Избираш между работници от профсъюза и "злополука" на строежа ти. Ако зацитираш законите и правосъдието и правата, американските граждански - изборът се обогатява и с лични злополуки. По теб. Профсъюзът бди за доброто на работниците в него! И ти ставаш гъз-буза с профсъюза. Който пък е просто друг клон на нашето семейство. И сериозно мълчиш, ако някое лайно задриска философий по граждански права и демокраций и управления по закон. Защото ти си изцяло извън тях, че и пикаеш върху тях, всеки ден. Ако искаш да храниш семейство.
И ето те, строителен контрактор. Гъз-буза с нашето семейство, от двете страни. Но нашето семейство - не случайно толкова стотин години, на два континента, вече на всичките, нашето семейство си е наше семейство! На един резнеш за едно, на друг резнеш за друго - все ти резваш! А, бон джорно, какво става? Психология! Ето, сега нашето семейство ще ти резне! Малка услуга - и готово. Услугата по възможностите. Малък контрактор - малка услуга. Само малко нелегална. Точно в сивото поле на закона. Малко по- в границата на сивото. Семейство сме. Помагаме си. Граждански права, американски. Избор имаш. Приемаш парите, и така и иначе. Изборът е дали с ръце, да подсладиш живота на твоето ти семейство, или с гъза си. Където ще ти ги заврат, навити на руло, ако не ги приемеш. А не са малко пари! Нашето семейство знае до колко си в лайната - ще ти резнат достатъчно. Не повече от достатъчно. Но достатъчно. Семейство сме. Психология. Така се гради организация и се варди, още хиляда години. И ти си дребен строителен контрактор. И ако успееш да устискаш линията - даже живот можеш да живееш. Стига да не се полакомиш за психологията, и да залитнеш да правиш услуги. Иначе си траеш, на тема права и закони и дришни и демокраций.
Аз бях дете. Не ги разбирах тези положения. То думата беше "возило". От кметството, казва, ще излезе контракт за канцеларска сграда. Примерно. Ще излезе "возило", така се казва. Големите возила - за големите булдозери. С големите услуги. Тяхните возила натоварени както подобава с голямите схеми и пари. Баща ми не хващаше возила. Работеше по честни контракти. Малки контракти. Цената да се репчиш независим от нашето семейство. Но обикновено имаше едно 50 работника, някой път повече, по-често по-малко.
И аз бях намерил, бях в прогимназията, намерил бях каталог за обувки. Мейсон, обувките, може би си чувал. Също имат работнически обувки. Ботуши, със стоманени носове, и подобни. Хубави обувки. Скъпи, но хубави. И ако продадеш по каталога - Мейсон ти плащат комисионно. И на мен ми дойде идеята, нали пари нямах за харчене, хлапак бях, по момичета се заглеждах, но пари нямах, а виждах родителите ми как бяха, нямах душа да им искам и да ги поставям да ми отказват, да ги злепоставям. Дойде ми идеята да предложа Мейсон обувки на работниците. Занесох го каталога, един път. Показах им го в обедната почивка. Работниците гледат и мълчат. Мъчат се да разберат дали каталогът не е возило. Да ги дялкаме някак. Баща ми усети нещата. Дойде да каже, че в обувките няма никакви схеми. И никой не купи. И аз изхвърлих каталога в контейнера за смет.
След седмица отивам да видя баща ми. На строежа. И гледам - каталогът на Мейсон изваден от контейнера. И бялките за поръчки - всичките пълни! А! "Убедихме се, че няма схеми," смее се един от бригадирите. "А обувките са хубави." И ето ме мен - продавам обувки на Мейсон. От време на време мина през строежа, според контракта, по който работи баща ми. "Чифт обувки?" тук. "Чифт обувки?" там. Поръчките вървят. И аз имам джобни пари. Американската система работи! Правосъдие и демокрация и всичките права. Така едно лято. После второ.
В училище децата ме взеха на подбив. Току някой ми се подиграе. Хлапашки подигравки. Подигравките винаги готови. Не им обръщах внимание. Но веднъж приятелката ми, в моя защита, като отвори една уста! "Бе лайнени мозъци!", като им викна, устато беше момичето; днес вече е омекнала; майка на три деца. Съпруга е, моя съпруга, искам да кажа. Но тогава! "Не гледайте какво продава, а какво ще стане ако някой откаже да го купи! Щото да не го засиля да ви продава обувки и на вас! Да му целувате гъза! Ако ви разреши." Това го изкряска, приятелката ми, ама силно го изкряска. И гледам - ония, подигравачите, подвиха опашки и изфъзгаха! А! Аз гледам като врътнат.
Питам приятелката ми, после, каква беше комбинацията с нейните пояснения. Тя изобщо не искаше да разговаря по тези въпроси. Искаше нов живот. Нов. Заради което сме тук, в Калифорния. Тя ръчкаше! Нашето семейство - по-внимателно е тук. Голяма конкуренция има, в Калифорния. Тъпкана е със семейства. Значи, никое няма време и сила да занича по отделния обикновен човек. Усилията им отиват да заничат едни по други на друго ниво. Работят по-професионално, тук. Семействата.
Обаче тези думи на приятелката ми! Остави думите; реакцията на лапишниците! Това ме врътна! Реакцията! Уплахът! Бях четиринадесет годишен. Ще кажеш - трябвало е да разбирам положенията с возилата и схемите. Да, обаче баща ми, после го разбрах, и го уважавам за това, стареца, осъзнах какво е правел, баща ми държеше великата линия. Беше ни изолирал. В къщи за вечеря над масата Америка беше чист, законен, демократичен свят, с правосъдие и всичко. То човек лесно разбира истината, евентуално. Но тази изолация в това време те е предпазила от някои хлътвания. По семейни услуги, примерно. Както вече споменах. Следователно, аз реших да питам един бригадир от строежа. Един от купувачите на обувки.
Отивам аз, веднага след училище. Отивам и право при бригадира. Учител бил. Съкратили го. Намерил работа като строителен работник. И му харесало. Профсъюзът, мафия-мобил и всичко, какъв ще клон да е на нашето семейство, а може би именно за това, пипаше здраво! Вярно се грижеше за работниците, членове в профсъюза! Казваше бившият учител. Той бил член на учителски профсъюз. "Членството в учителски профсъюз не става да си изтриеш и гъза!", така казваше той. И учителят - строителен работник останал, за постоянно. Бригадир беше; учената глава си е учена глава. Но устат! Разните типове от профсъюза и другите клонове на семейството го имаха за откачен. И не му обръщаха внимание. А той реклама им правеше, ако се замислиш. И аз отивам точно при откачения. Защото той е откачен да ми каже истината.
Бригадирът ме погледна нещо особено. Намести си очилата. "Моето момче", казва, "ти сериозно ли мислиш, че ние търкаме по два чифта на година? Ботуши с подметка дето и във Виетнам военните ботуши нямаха?" Аз гледам и не мога да повярвам! Аз съм питал "Чифт обувки?", а работниците са чували "Избор: гъз-буза, или гъз-дупка?" А бях започнал най-невинно! Кога нещата са се обърнали, кога някой е решил, че аз бутам схема, не каталог - не знам. И бригадирът не знаеше. Той бе дошъл след това. Баща ми бил чист. Някой натегач, най-вероятно друг бригадир, някога е наредил гъз-бузи и гъз-дупки. Значи, проумях аз думите на моята приятелка. И уплаха на моите съученици!
Парите ми за харчене - това били мръсни пари! Хвана ме срам! Срам! От мен, че съм бил толкова задръстен да не видя очевидното! Два чифта ботуши на година! И работниците купуват, какво ще правят! Правосъдие и закон и демокрация и избор! И никой не посмял да каже една дума! Те говна, страхливците, но аз от говната манджа правя. Гъз-буза до гъз-буза, и аз съм бил в средата!
Другия ден отивам, в обедната почивка. Чупих се от клас, и на строежа. "Джентълмени", казвам, "каталогът за обувки не беше схема! Последната поръчка на ботуши - ето ви парите обратно! Тук са в плик. Вие си ги разделете. В плика са ви поръчките. Повече каталог няма да има. Извинявайте!" Това успях да кажа; до там ми беше смелостта, хлапе, да приказвам на възрастни мъже. Макар устите им затлачени с лайна. Който иска нека реди гъз-бузи и гъз-дупки в общество. Без мен в тази подредба!
Разбрах положението, тогава. Калта на истината, отприщена иззад разбитата детска изолация. Всичко помете, калта! Но все някога трябваше да бъде отприщена. За мен стана тогава. За други хора става на друга възраст.
Това беше. В главата ми остана връзката между дришните, за управлението по закон, и за правосъдието, и за демокрацията, и за другите заебавки, и въпроса. Първият ми урок в обществен реализъм. За теб сега, значи, чифт обувки?"…
|
Чифт Обувки?
