|
Тема |
ЗАЛЕЗА..... [re: Borislav] |
|
Автор |
НеОНеЛ () |
|
Публикувано | 25.09.99 08:55 |
|
|
снощи имаше луна като стара сребърна пара, излъскана между нечии пръсти, пусната в памук на меко.
търкаляше се току над върховете на дърветата.
понякога облаците са тежки и мръсни, като мокра пачавра, с която е бърсан кален под. друг път са духната перушина от световната Бяла птица - чесала се е, ресала се е... снощи бяха меко легълце за сребрица.
човек може да си нарече нещо в такива нощи - ще се сбъдне. само сънят бяга от очите, та седят отворени и сънуваш наяве - бленуваш небивалици.
да се понесеш върху широк златен драконов гръб, да почувстваш как топъл вятър минава през ръкавите ти и да гледаш как драконът близва луната... като захарен памук.
дърветата шушнеха със зелените си листа за раздяла.
есен идва, ще вали...
луна, бъди ми приятел - повтарях като мантра... неведнъж, неведнъж
|
| |
|
|
|