Аз съм доста нова тук и с риск жените в клуба да ме намразят и оплюят искам да заявя мнението си по въпроса за мъжете. Обичам мъжете! Във всеки един смисъл! Но нека да поясня: Винаги най-добрите ми приятели са били мъже! Защото не са ми завиждали за красота, ум или възможности във всякакъв смисъл на думата Възможност! А "приятелките" ми жените все са правили опит да ми забият нож в гърба. Защото толкова мразиме някой да ни превъзхожда в нещо. А и тази злоблива завист...Никога не я срещнах в мъж и затова мога да разчитам на моите приятели - мъже. Това е Но не искам да упреквам жените в нищо, защото аз самата съм жена, с много недостатъци и кусури. Не искам и някои мъже в клуба да си помислят, че се подмазвам или търся някаква себеизява. Но и приятелството между жени толкова бледнее пред мъжкото и това какво е способен да направи един мъж за приятеля си. Пиша доста разпиляно наистина и моля да простите за неподредените ми мисли. А и тези теми за феминизъм - това е глупаво и ненужно нещо. Аз съм ПРОСТО ЖЕНА, мога да го кажа ей така, мога да се кача на някой висок покрив и да го изкрещя оттам! И няма да скрия (нещо толкова истинско, което обаче малко жени си признават), че имаме нужда от мъжете, че те са страхотни и каквото и да правим, правим го за да им се харесаме, или за да се чувстват ТЕ добре с нас и да ги спечелиме, че ...по дяволите, нека си признаеме, че имаме нужда от това да ни ухажват, да ни целуват, да ни чукат и да ни карат да летиме. Ако някой има мнение по въпроса, независимо дали подкрепя моето или не, нека го сподели тук, тъй като компютърът не е мой и не мога да оставя адрес.