Чета напоследък из тази дискусия и започват да ме обхващат едни съмнения мъгляви... Жена ли съм? Не съм ли? Подведени от някои външни белези, повечето биха ме причислили към този именно пол. Обаче... От прочетеното установих следното: Приятелство не може - по ред причини - да съществува : 1. Между две жени 2. Между мъж и жена. Пък аз да си помисля, че момичето, с което сме израстнали заедно, с което се виждаме през ден от повече от десет години насам, това същото искрено момиче с невероятно чувство за хумор, с което никога не съм се карала... да взема да реша, че ми е приятелка... Наивно, нали? Приятелство между две жени... Приятелството между мъж и жена, дето и него го няма... И за него ще да съм се заблудила... младежът, на чиято сватба бях не по-малко щастлива от булката, ще да е имал някакви по-други намерения спрямо мен... Глупаво някак се чувствам - толкова много заблуди... та ми минава през главата... може пък да не съм жена, а? Това би обяснило... Жените явно нямат приятели. А иначе да... мъжете са страхотни, виж по този въпрос колебания нямам...