...пред тях се беше отворил поредния пробив във пространствено-времевия континуум /който по желание на продуцентите този път бе реализиран доста евтино- като дупка в картонените декори/ и дружелюбно ги подканяше да пристъпят...Пръв неуверена крачка в неизвестното направи Ото, все още изпиващ с очи черната пантера. След него се промушиха и останалите ни приятели. Последен бе стария Джон, който разсеяно помаха за сбогом и затвори вратата... ...И какво бе изумлението им, когато пред очите им се разкри невероятна картина! Като през стъклена стена те проследиха как от купчинка пепел се появява достолепния сър Шон Конъри, как отстъпва назад и им казва `добре дошли`, как грозното джудже Гоблин бръщолеви глупости, как гигантската порта услужливо се отваря и ги кани да станат поредните безработни актьори.../цялата тази работа не беше особено скъпа за продуцентите, просто нарязаха и пуснаха лентата да се върти наопъки/...Четиримата ни приятели твърдо отказаха да я прекрачат, защото светът отвън вече им беше доста добре познат. Лека-полека мъдрия Джон започна да осъзнава, че за новия свят, в който бяха попаднали, са характерни променливата посока на движение на времето, както и странните връзки между предметите наоколо. В този миг черната пантера скочи срещу стъклената стена и тя се строши с кристален звън на хиляди малки парченца /малко екшън де/ и пред изумените им очи се разкри...