И така. Дълго обсъждаха къде може да се намери в замъка автобусна спирка, а още по дълго какво е автобус. За спирка (изненадващо и за режисьора) достигнаха до съгласие, че е нещо което спира. Тобус знаеха какво е, малко ли бяха надувал такива по поляните на северно Джажи. Явно решиха че ав е нещо от ав(ф)та, но не бяха сигурни какво. И така тръгнаха те да търсят на ВТОРИЯ етаж автобусна спирка. (доста време отне на снимачния екип докато закрепи един купе от България (къде беше това никои не знаеше) на стар Чавдар основно поради причината, че както и да го подпираха все се продънваше, но криво ляво го закрепиха) Обикаляйки етажа излезнаха на балкона - Гледайте!!! - провикна се Гари. Хващайки се за ножа на кръста си. (трябва да се отбележи че Гари беше войнстващия в групата и почти всяко негово възклицание беше съпроводено с попипване на ножа, което пък от своя страна караше Ото да страни от него.) - Какво е това чудо? - каза Гари сочейки грохналия Чавдар. (трябва да се отбележи, че дубъли на сцената нямаше просто защото актьорът играеж Гари не беше виждал Чавдара преди сцената и изумлението му беше найстина неподправено) Четиримата приятели запристъпваха бавно към купчината старо желязо (Чавдара)....