В отношение на половия морал... Някъде по САЩ нещата са разпасани. Другаде са си както на всякъде другаде. А някъде са бетонирани.

Скандалите (мн.ч.) с Клинтон се случваха именно защото неговото поведение наруши обществените норми за хора в неговото положение. Същият Клинтон, със същите каши, можеше да се кандидатира за папство, в други американски среди.

Има известно разделение в управлението на САЩ. Фигурите по рекламите и трибуните са говорители. За други фигури - които управляват другояче. Споменатата военна академия - джентълменът Оптимист я вижда издълбоко, като възпиталище за национални водачи. А ако погледнеш изплитко, военната кариера в САЩ е гаранция да НЕ бъдеш допуснат до рекламите и трибуните на обществено водачество. Колко генерали си видял в Конгреса и Сената и Белия Дом? Броят се на пръсти. Ще кажеш - за какво им е на генерали да си цапат ръцете с политика, когато могат да се изместят в частния сектор, с пословичното вицепрезидентство и трите секретарки, една за всеки крак? Да, че именно да водят политикарски връзкарства от към частната промишленост! Пак политика! Но не голямата, национална, а частния сектор! Пак бариерата е сложена. Като предпазна мярка за демократично (що годе) общество срещу потенциална военна узурпация.

Но военните стават апаратчици. Те са структурата на системата. Имената и лицата по върховете идват и си отиват; апаратчиците стоят! До пенсия! Те пишат скрипта по националното водачество. Не го четат на публиката пред камерите - но те го пишат. Практически, те управляват. Справка броя на бивши военни (офицери, школовани, значи истински, не технически, "warrant", какъвто и Скромно Ваш може да стане ако възникне нужда!) по разните агенций по Вашингтон, без да нагазваме в юначествата за обществен контрол в Ланглей и други места!

Когато се говори за водещата класа в САЩ, ти виждаш Клинтон, сега Буш (с неговото пиянство), и другите плакати. Аз виждам структурата. Която все още е формирана, или поне контролирана, от американците завоеватели, не от американците имигранти. В това няма страхопочитание! Хич! Виж, има уважение. Защото се искат качества, че хайдуци от Западна Европа, често изгонени като издънки или крайни елементи, да дойдат в Америка, и да трепат индианци (и други хайдуци; гетите от човешка кожа в бандата - оппа! отряда - на генерал Марион са били от бяла кожа, и от индианска - нямало е разлика в клането) - и да краднат земя от индианците и заработени ресурси от други хайдуци - и в крайна сметка от цялата тази нагла престъпност да излезе държава! И то все пак, за сега, успешна! Въпреки упадъка който засичаме от сравнително скоро. Такава метаморфоза от отрепщина до държавни градители налага уважение! Още повече че човек ако се задълбае в американската история осъзнава колко МНОГО възможности е имало пред хайдуците-градители да се издънят и днес САЩ да са накъсани и раздраскани държавици, хептем европейски тертип. И винаги в тях е надделявал стратегически разум - който не е привичен на типичните хайдуци по останалия свят! Тези неща карат човек да се замисли! Господ е помагал тук яко! Но Господ колкото и да помага, в кошарата не вкарва, както отбелязва българският народ. Значи посред Господната помощ към Америка - имало е умове да я приемат и насочат и да облагодетелстват с нея цялата държава. И това кара човек да се замисли.

Изглежда долавяш коса критика срещу твоето поведение на млади години... Такава няма. Имаше отбелязване за различието между погледи върху връзките със женския свят. Тези неща изглеждат много прости сега, примерно за мен. Но не изглеждаха толкова прости когато бях по-млад. Аз нямах време за нищо друго освен за работа и учене - защото буквално оставах под мост ако не работех - че да мога да се издържам да следвам. Или това, или да се върнех хамал в селската консервена фабрика, и евентуално да се разширя в каране на трактори и комбайни, и да стана бригадир, ако имам амбиций и модикум ум, и кулутурният ми кръгозор да остане този на бедната работническа класа. Обаче аз имах амбиций отвъд описаните. И моят цитат, че когато амбицийте говорят половият нагон мълчи... Кажи речи до като следвах, живеех си цитата. Щото иначе хамалството чакаше готово! Не е житейска пътека която я препоръчвам. Но това ми беше късметът - трябваше да прегазя блатото. Сега не съжалявам. Изобщо! Губейки свалките за няколко години спечелих нормален семеен живот. Пък и може би на по-високо ниво, класово и културно - и ощастливяващо в лично отношение, от нормално. Сега, да обърнем масата: аз трябва ли да се засягам, да виждам ваши намеци за моята забутана младост, в описанията на разни приключения - за същата възраст, в която аз бачках 20 часа седмично и бях пълновременен студент, в учебната година, иначе бачках номинално работно време, и единственият ми солиден спомен от младостта е отчаяната нужда за сън, от хроничното недоспиване? Да се плача ли? Такава реакция към чужди описания на чужд живот са детински, нали?

Иначе всеки човек си има своите възгледи... Различието върти света. Дава предпоставки за еволюционното развитие.

Редактирано от Cв. Ckpoмни на 12.11.02 19:23.